Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Именно затова „Двете изгубени планини“ незабавно се заема с участта на Лили. Сметнах, че дължа това на читателите си. Определено ми хареса да започна книгата с Лили на стъпалата на катедралата „Св. Василий Блажени“ в Москва, насред студа, между две обезглавени монахини. Доста стряскащо начало за роман — похват, който обожавам (малко като начина, по който започнах „Четирите легендарни царства“ с Джак, който се събужда и открива, че е в някаква древна клетка и с обръсната глава — подобно нещо моментално събужда любопитството на читателите и ги подтиква да продължат).

С всяка следваща книга за Джак Уест се чудим какви ли митологии или шокиращи древни технологии ще открием. Как ти дойде идеята за Камбаните на сирените? Когато Джак „заспива“ и изпитва с пълна сила въздействието им, чувството е ужасяващо!

Мисля, че книгите за Джак Уест ясно показват, че съм огромен фен на митологията. Нещо повече, още по-голям фен съм на обясняването на древни митове по съвременен, реалистичен начин.

Всичко започва със „Седемте смъртоносни чудеса“, където си представих Висящите градини на Вавилон. Или с „Четирите легендарни царства“, където се опитах да изясня какви всъщност може да са били дванайсетте подвига на Херакъл. Отговорът ми е — предизвикателни смъртоносни съревнования, в които оцелява само победителят!

Относно Камбаните на сирените и съня, който причиняват те, прякото ми вдъхновение беше гръцкият мит за сирените — прекрасни девици, които с омайните си гласове и песни карат моряците да разбиват корабите си в скалите. За първи път прочетох за сирените в „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски и си помислих, че са направо страхотни (между другото, книгата е разкошна). Също толкова добра е и историята за Одисей, който с типичното си любопитство иска да чуе песента им и да оцелее, за да я опише. Методът, по който го постигнал, е велик — наредил на хората си да го завържат за мачтата на кораба, а самите те да си запушат ушите с восък.

И вместо хипнотизираща песен на някакви сладкопойни девици аз се спрях на високотехнологични камбани, чийто звън вкарва хората в подобно на сън състояние. (Особено ми хареса как Джак може да чува света около себе си, докато спи, което прави сцената в Йерусалим още по-драматична.)

На сюжетно ниво, с приближаването на края на поредицата исках да вдигна залога и да поставя в опасност цялото население на света. Вместо да карам Джак да „спасява света“ като цяло, сега той трябва да събуди всички от ужасния сън, защото иначе хората ще загинат от измръзване или глад. А ако победи, Сфинкса ще събуди само няколко милиона души. Така сцената е подготвена за последната книга.

Ще видим ли още митове като тези в последната книга?

О, да! Определено! Запазил съм няколко невероятни истории в ръкава си. В последната книга от поредицата ще засегна някои от най-страхотните митове на света.

Съдбата на света (или на галактиката, вселената и т.н.) е винаги поставена на карта, но обикновено Джак Уест и екипът му са онези, които са на предната линия. Имаше някои изключения като инцидента в Лондон в „Трите тайни града“, но в „Двете изгубени планини“ ти наистина постави населението на света в опасност — Москва е попиляна, свещени места в Йерусалим са унищожени, цели градове са приспани…

Винаги съм се придържал към принципа „ако ще е гарга, да е рошава“. Но ако трябва да съм сериозен, в много от предишните книги Джак действаше в най-затънтените краища на света, далеч от големите градове и гъстонаселените центрове. Открих обаче, че с увеличаването на залога приключенията му водят по-близко до цивилизацията — като беше със сцената при Темза в Лондон и екшъна в апартамента на Хадес в Ню Йорк в „Трите тайни града“.

Предполагам, че на някакво ниво съм решил, че е време хората на света да научат за усилията на Джак в тяхно име. Горкият герой постоянно спасява света, а никой не разбира! Макар самият Джак да няма нищо против това — всъщност основна част от характера му е да не иска да бъде възхваляван и най-голямото му желание е да се прибере у дома във фермата си и да остане далече от света, — на мен това не ми допада особено.

Освен това приближаваме края на история, превърнала се в гигантска поредица от седем книги, така че трябва да се погрижа тя да завърши с гръм и трясък. А това означава, че залогът трябва да обхваща всичко.