Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Нека първо да кажа, че ми отне наистина много време да замисля Падането. Открай време ми се въртеше идеята за убийствен скок в бездна, който Джак трябва да направи, за да стане „достоен“ за последния лабиринт, но докато не седнах да нахвърля плана за „Двете изгубени планини“, тази идея беше съвсем смътна. За да я направя реална, трябваше да измисля структура, която наистина да пада. Решаващият момент дойде, докато си играех с различни версии на Падащия храм и скицирах една с крехка долна половина, която ще се смачка под по-тежката горна, щом се удари в дъното на шахтата.

Падането беше замислено поради друга важна причина — да представя Сфинкса, както и Езекил и Растор като злодеи, които са готови да рискуват живота си, за да спечелят залога.

В опитите си да създам по-качествени злодеи открих, че в наши дни най-добрите от тях са онези, които са тотално отдадени на целта си — дотам, че са готови да жертват всичко, за да я достигнат. Добър пример за това е Танос от „Отмъстителите: Война без край“ и „Отмъстителите: Краят“. Много се забавлявах да го гледам, защото той беше абсолютно отдаден на целта си и бе готов да направи всичко заради нея.

Като стана въпрос за това, в тази книга има и друг ГОЛЯМ нов играч — нихилистът генерал Растор. Можеш ли да ни разкажеш повече за него?

С приближаването на кулминацията на поредицата реших да включа и герой, който не иска да владее света и да спасява когото и да било.

Растор беше забавен злодей за създаване, защото освен че е абсолютно отдаден на целта си да унищожи вселената, с него не може да се излезе на глава или да бъде разубеден. С Растор не можеш да се пазариш. Той няма любими хора или такива, за които да го е грижа. И освен това е безжалостен и убийствен маниак.

В цялата книга Джак и екипът му са на няколко крачки зад лошите. Сфинкса, Растор и монасите на Омега знаят много повече за Изпитанието на планините и как да стигнат до Върховния Лабиринт за събитието Омега, докато Джак и нашите герои нямат време да си отдъхнат. Кажи ни как стигна до тази ситуация.

За мен „Двете изгубени планини“ е всъщност средната част от история в три книги, която започва с „Трите тайни града“ и ще завърши с „Едното някакво си нещо“. Тази история се завързва в „Четирите легендарни царства“, където се полагат основните идеи за царствата, изпитанията и събитието Омега.

Това означава, че „Двете изгубени планини“ е по същество главоломна надпревара към последната битка, която ще се състои (най-вече) в гигантската плетеница, наричана Върховен лабиринт. Исках предизвикателството пред Джак да бъде това, че винаги изостава, винаги догонва, винаги разполага с по-малко информация. Исках да натрупам шансовете срещу него и да направя мисията му абсолютно отчаяна. (Както вече споменах, точно когато изглежда, че мисията му е напълно невъзможна, той научава, че трябва физически да премести нещо на Луната.)

Забележителен и шокиращ момент от книгата беше ужасното обезглавяване на Хадес, после и краят на горката Мей! Разпната и смазана! Как ще се отрази на Джак смъртта на майка му?

Хадес трябваше да си отиде. Иска ми се да можех да го обясня по по-дълбок начин, но това е истината.

Той също беше забавен герой за създаване, особено в качеството му на „тъмен ментор“ на Джак (който донякъде замести Магьосника, добрия ментор). Освен това имаше много пари, което ми позволи да му дам много страхотни играчки, самолети и имения! И познанията му за царствата и техните ритуали бяха важни. Но имах чувството, че в повествованието съм стигнал до точка, в която Джак трябва да продължи нататък сам, без помощта на тъмния си ментор.

При Мей нещата са малко по-различни. Макар и тя да е нещо като ментор на Джак, Мей представлява също неговата душа и сърце. Тя беше добрата майка, която за разлика от баща му, е изградила у Джак чувствата за съчувствие и съпричастност. По същия начин, по който трябва да продължи с приключението си без мъдростта на Магьосника и познанията на Хадес, Джак трябва да го направи и без напътствията на Мей. Ако е истински герой, той трябва да се изправи сам срещу последните предизвикателства.

Смъртта на Мей послужи и за конституирането на Растор като достоен противник на Джак. Растор играе голяма роля в последната книга и сега той и Джак имат сериозни сметки за разчистване.

Планът Матрьошка в края беше доста смахнат и шеметен, Матю! Всичко е подготвено за големия финал във Върховния Лабиринт. Някакви намеци какво ще бъде ЕДНОТО в поредицата?