Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Докато й подаваше водата, Лили замръзна, внезапно спомнила си момента на заспиването.

— Къде е татко? Опитах се да го предупредя… в Москва… с бележка.

— Той намери бележката ти, Лили, и тя го спаси от камбаните — каза Зоуи. — И благодарение на тази бележка сме още в играта. Но тя стана доста шантава и сме много изостанали от лошите. Както обикновено, Джак е в разгара на всичко това и трябва веднага да му помогнем в Йерусалим.

И с тези думи те се задействаха и отлетяха направо за Йерусалим, след като се бяха сдобили с нов член в пъстрата им група — д-р Трейси Смит.

По пътя за Йерусалим Трейси използва серума си, за да събуди Стреч и Алойзиъс.

Стреч изстена.

— Какво стана? Всички добре ли са?

Алойзиъс Найт разтърка тила си.

— Мъчи ме страшно главоболие. Сякаш съм препил здравата.

И се обърна към Зоуи. Първият му въпрос не беше за Джак, за съня или за края на света.

— Къде е Руфъс?

— Той е добре — меко рече Зоуи. — На мисия е с Алби Калвин. Отиват на едно място, за да се опитат да установят връзка с един роувър на Луната.

Алойзиъс я изгледа неразбиращо.

— На Луната ли? Колко време съм спал?

— Достатъчно дълго. — Зоуи се обърна към Трейси Смит. — Не можем да събудим цели градове с този серум. За целта ще трябва да намерим Синята камбана. Но това тотално променя всичко.

След това пристигнаха в Йерусалим и намериха Джак под стените на Стария град точно навреме, за да инжектират серума зад ушите му и да го спасят от Йегер Цвай и неговите бронзови.

Щом се озоваха на безопасно място в паркинга, Трейси събуди и Мечо Пух и Истън.

Всички бяха единодушни, че Рокси е героинята с отчаяното й влачене на Джак. Няколкото безценни секунди, които им беше спечелил малкият пудел, бяха спасили живота му.

Джак почеса Рокси зад ухото и опашката й се замята от радост.

Точно тогава им се обади Алби.

Той остана във възторг от новината, че Лили е будна и че серумът на Трейси действа.

— С Руфъс сме на космодрума — докладва Алби. — Изглежда, че все още работи. И още нещо — направих допълнителни проучвания по пътя насам. Мисля, че открих последната желязна планина.

Във въздуха над Либия

25 декември, 20:20

Алби го беше открил по пътя към дестинацията си.

Докато Руфъс управляваше самолета, Алби седеше в задната седалка на стрелеца, погълнат от проучването си в търсене на местоположението на последната желязна планина, като през цялото време си даваше сметка, че часовникът им неумолимо отброява времето, оставащо им да стигнат до Върховния Лабиринт.

След два часа попадна на нещо обещаващо.

Откри го, когато се върна към проучването си в имението на Хадес в Елзас-Лотарингия малко преди то да бъде атакувано от бронзовите на Сфинкса и информацията в старите документи на Джак, свързани с мисията му със Седемте смъртоносни чудеса и Голямата пирамида в Гиза.

Алби отвори превода от едикта на Хуфу, открит в Голямата пирамида:

О, велики и мъдри Господари, направих така, както заповядахте!

Издигнах могъщата сграда, която ще улови и задържи страховитата мощ на Унищожителя на Ра.

Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт, кацнал на свещения си връх.

Когато смъртта ме отнесе, ще бъда положен в същата велика сграда и ще я използвам за своя гробница.

Когато го прочете за първи път, вниманието му беше привлечено от споменаването на невъзможен лабиринт.

Този път той реши да задълбае повече в идеята за планини недалеч от некропола в Гиза.

Стандартното търсене в интернет и библиотечните бази данни не даде интересни резултати.

Все пак попадна на PDF документ, озаглавен

ГРАД КАЙРО, ДЕПАРТАМЕНТ СТРОИТЕЛНО ИНЖЕНЕРСТВО — НПР

ДОКЛАД ЗА ЖИЛИЩНИЯ КОМПЛЕКС АЛ КАДИР В ЗАПАДЕН КАЙРО

от януари 2007 г.

Документът беше едно от онези неясни неща, на които попадаш при търсене онлайн.

Алби все пак го отвори, колкото да види какво пише. Попадна на много сух и скучен доклад на някакви строителни инженери за нов жилищен комплекс, който се е строял по онова време в западните покрайнини на Кайро, недалеч от пирамидите.