Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Стреч и Алойзиъс огледаха паркинга с вдигнати оръжия.

И Зоуи и Лили клекнаха до Джак.

И се усмихнаха широко.

— Хей — рече Зоуи. — Хайде, събуждай се.

— Здрасти, тате — каза Лили. — Върнах се .

Алепо, Сирия

4 часа по-рано

Докато Джак бързаше към Йерусалим, Зоуи и сестра Линда летяха с малкия си хидроплан А10 — със спящите Лили, Стреч и Алойзиъс отзад — към град Алепо в Сирия.

Отне им известно време, но сред руините на великолепния някога римски град, чиито жители живееха под постоянна заплаха от бомбардировки от страна на бруталния сирийски режим, успяха да открият малка мобилна болница на Medecines Sans Frontieres — Лекари без граници.

Намериха полевата болница, след като разпитаха местните жени дали знаят за лекарка, специалист по проблеми със слуха и дишането. Оказа се, че много от тях знаят, и им разказаха за чудесна ушна лекарка, спасила слуха на много от децата им след като в близост до тях избухнали бомби.

Чудесна ушна лекарка.

Това определено звучеше като д-р Трейси Смит.

Така на Коледа, сред прашните руини на Алепо, Зоуи и сестра Линда откриха една поразителна жена със запретнати ръкави и кафява коса, вързана небрежно на опашка, да преглежда съсредоточено с отоскоп ухото на едно малко дете.

— Трейси! — повика я Линда.

Лекарката се обърна. Беше на около четирийсет и пет, с остър поглед и доста привлекателна.

Кимна им.

— Я, здравей, Линда. Покрай всички онези камбани на сирени по света се чудех дали някой няма да дойде да ме търси.

След краткото представяне Зоуи бързо видя, че Трейси Смит няма никакви илюзии относно тайния царски свят.

— Има една стара африканска поговорка — каза Трейси. — „Когато слоновете се бият, тревата страда“. Писна ми от всички интриги между монахините, Църквата и владетелските фамилии. Разбрах, че гласът ми никога няма да бъде чут в тронните зали и да накарам слоновете да ми обърнат внимание, и затова си казах — майната му, в такъв случай ще помагам на тревата — на бедните, на лишените, на онези, които губят домовете си, докато господарите на всичко се дърлят помежду си.

— Вие сте по-важна, отколкото осъзнавате — с искрена симпатия каза Зоуи. — Католическата църква иска смъртта ви. Поръчали са ви. Предполагам, че заради работата ви върху Камбаните на сирените.

Трейси Смит кимна отсечено.

— Най-вероятно.

— Знаетели как може да се прекъсне сънят? — попита Зоуи.

Трейси отново кимна.

— Сънят на сирените не е някаква магия или религиозен фокус. А просто наука. Звънът на камбаните засяга вътрешното ухо и по-точно полукръглите канали в него. Това е нещо като свръхнатоварена версия на болестта на Мениер.

— Какво е това?

— Камбаните нарушават достъпа на специален вид течност до тези канали, така наречената ендолимфна течност. Звънът не действа на животни, тъй като техните полукръгли канали са по-големи от нашите. Моята теория е, че сънят може да се прекъсне с инжектиране на синтетичен ендолимфен серум в полукръглия канал на ушите.

Очите на Зоуи се разшириха от надежда.

— Доктор Смит, аз работя с Джак Уест-младши и се нуждаем от помощта ви. Ако дойдете с мен да проверите теорията си върху една много важна млада жена, казва се Лили, не само ще нанесете тежък удар върху тронните зали на света, но и ще помогнете за спасяването на целия свят от робство.

Трейси Смит я погледна.

Зоуи отвори уста да каже още нещо, но лекарката вдигна ръка.

— Не е нужно да казвате нищо повече, госпожице Кисейн. Спечелихте ме с „тежък удар върху тронните зали на света“. Да идем да им го начукаме.

След трийсет минути на една изровена от бомбардировки писта в Сирия д-р Трейси Смит вкара дълга игла в меката тъкан зад дясното ухо на Лили и инжектира серума.

После направи същото с лявото ухо.

Всички затаиха дъх и се загледаха с очакване в Лили.

Нищо не се случи.

Линда погледна Трейси.

— Колко ще…

— Чакайте! — възкликна Зоуи, която не беше откъсвала поглед от Лили.

Клепачите на младата жена потрепнаха.

После се отвориха много бавно, замигаха, докато очите се фокусират, и Лили седна и погледна жените около себе си.

— Аз… аз… Благодаря.

Зоуи сграбчи осиновената си дъщеря в прегръдките си. По бузите й потекоха сълзи.

Лили отвърна на прегръдката й.

— Няма да повярвате колко съм гладна. Да ви се намира храна и вода?

— Определено — каза Зоуи и бръкна в раницата си за манерка и шоколадови блокчета.