Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Макар да не можеше да види изцяло ужасната картина, Мей Мериуедър беше разпъната и прикована с пирони под най-долното ниво на Падащия храм.

Чудовищното намерение на Растор беше ясно — когато храмът полетеше надолу и паднеше на дъното на шахтата, тя щеше да бъде смазана, след като тежестта на структурата се стовари отгоре й.

От радиото се разнесе гаден смях.

— Какво става, когато не можете да спасите някого, капитане? Някого, когото наистина обичате?

Джак не му обърна внимание, а пак извика:

— Мамо!

Мей завъртя глава, доколкото можеше, и го видя.

Ръцете й бяха разперени и приковани жестоко към камъка.

— Джак!

— Не се безпокой, ще те спася!

— Не! Трябва да се махнеш!

Мислите на Джак запрепускаха.

Положението беше извън контрол.

Съсипаният Храмов хълм, блокираният лъч от Луната, Падащият храм — и майка му, прикована под него над пропастта.

— Кутре — каза Мей.

Каза го спокойно, твърдо, въпреки положението, в което се намираше.

— Не можеш да спасиш мен и света. Всичко, което искам да ти кажа, е в моето Писмо от Другата страна. А сега върви! Моля те!

— Не мога да те оставя да умреш…

— Джак! Трябва! МАХАЙ СЕ ОТТУК И ВЪРВИ ДА СПАСИШ СВЕТА! Обичам те, Кутре! Бий се докрай. Винаги го правиш. Толкова се гордея с теб.

— О, капитане — каза гласът на Растор. — Колко трогателно. Но вие нямате представа на какво съм готов аз, за да унищожа този свят. Едно от нещата, които трябва да направя дотогава, е да пречупя духа ви.

И тогава се случи.

Експлозивите, закрепени за стоманените стълбове, поддържащи Падащия храм, се взривиха, стълбовете се пречупиха и храмът внезапно пропадна в шахтата заедно с прикованата за него Мей.

Джак изкрещя безпомощно.

Със силно свистене структурата пропадна в шахтата под Храмовия хълм… с прикованата за долния й край Мей.

Падащият храм се носеше в мрака на шахтата.

Майката на Джак Уест затвори очи и си пое дълбоко и спокойно дъх…

… миг преди цялата масивна структура да се стовари върху скалната основа и тежката горна половина на храма да рухне върху чупливата долна част, като строши тънките колони, сякаш бяха кибритени клечки, и смаза Мей Мериуедър.

В горния край на шахтата Джак чу как храмът се удари в дъното с далечен, отекващ трясък.

— О, мамо… — изстена той. — О, не.

Следващият час мина като в просъница.

Шокът от падането на Мей и ужасната й смърт под Падащия храм беше разтърсила Джак до дъното на душата му.

— Джак! — прозвуча в ухото му гласът на Мечо Пух. — Иди при портата Яфа! Ще те вземем при нея!

И Джак се запрепъва през лабиринта от улички на Стария град на запад, към портата Яфа.

Залиташе по алеите, блъскаше се замаян в стените, умът му беше пълен е картини на падащи храмове и на ужасната смърт на майка му.

На един ъгъл се удари в стена и слушалките паднаха от ушите му и останаха да висят на врата му.

Докато тичаше, чу кикота на Растор и отначало си помисли, че си въобразява, но после осъзна, че е пъхнал радиостанцията на генерала в джоба си и че смехът идва от нея, в реално време.

Най-сетне Джак стигна до портата Яфа, висока средновековна кула в западния край на Стария град, част от монументалната външна стена на Йерусалим.

Прочутата стена на Йерусалим продължаваше на стотици метри на юг от портата и се губеше в нощния сумрак. Построена преди повече от две хиляди години и подсилена по време на Кръстоносните походи, тя беше висока, яка и внушителна.

На Джак не му пукаше.

Всичко беше отишло по дяволите.

Растор беше изпълнил Падането преди Джак и несъмнено в момента пътуваше към Върховния Лабиринт.

Джак не беше изпълнил Падането и когато го направеше, Върховният Лабиринт щеше да е затворен за него. Господи, та той дори не знаеше къде се намира Лабиринтът.

Нещата и преди не бяха леки за него, но никога не бяха били толкова зле.

Дъщеря му беше изпаднала в мъртвешки сън.

Стреч и Алойзиъс Найт също.

Беше изгубил Хадес в Мон Сен Мишел.

А сега и майка си.

Докато гледаше как Мечо Пух и Истън спират с някакъв микробус край крепостната стена, Джак се запита възможно ли е изобщо положението да стане по-лошо.

И то стана.

Джак го видя да се издига над тъмните покрити с дървета хълмове на юг, над слабо осветените улици на новия град, и ченето му увисна от ужас.

Самотен хеликоптер “Чинук“ с два ротора и прожектори, които осветяваха наоколо.

Издигаше се право нагоре.

Нагоре, нагоре и нагоре.