Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Линда се поколеба.

— Ами… ако продължиш линията още…

Джак се наведе напред.

— Каква е втората възможност?

Сестра Линда преглътна.

— Куполът на скалата в Йерусалим.

— Куполът на скалата? — повтори Алби. — Най-святото място за юдейската вяра?

— И третото най-свято за исляма — добави Мечо Пух.

— И място, което двете религии си оспорват вече повече от хиляда години — каза Бърти.

— И за което се твърди, че се намира върху останките на Соломоновия храм — обади се Зоуи.

Джак помълча известно време.

— Има логика — каза накрая. — Всичко, на което се натъкнахме дотук, имаше някаква връзка със съществуващите религии. Някои места често са били смятани за свещени от дълбока древност, преди появата на тези религии.

— Същото е и с датите — отбеляза Алби. — Вземете например днешния ден, Рождество. Двайсет и пети декември първоначално е бил честван от езическите народи, защото това е денят на зимното слънцестоене в северното полукълбо, когато денят започва да расте. Зимното слънцестоене е началото на новата година и съответно на новия живот.

— Много от съвременните църкви са построени върху основите на древни светилища — добави Джак. — Куполът на скалата и целият стар град е свещен за три религии. Причината Йерусалим днес да има такова огромно значение може да се корени във времето преди появата на юдаизма и исляма. И това е единият край на Меча на архангел Михаил. Предвид всичко това е напълно възможно четвъртата желязна планина да се намира именно там…

— Йерусалим е — твърдо каза Руфъс.

Всички се обърнаха.

Едрият добродушен пилот не беше точно експерт по история, но думите му бяха изречени абсолютно категорично.

— Откъде си сигурен, големи друже? — попита Джак.

— Заради това. — Руфъс посочи малкия телевизор от неговата страна на комуникационната конзола.

Той беше включен на „Би Би Си Уърлд“ и показваше невероятна черно-бяла картина от охранителна камера в Йерусалим.

Говорителят казваше:

… невероятна гледка, хваната от една камера малко след като целият град потънал в мистериозния сън, засегнал и десет други града по целия свят…

На екрана се виждаше гигантски четиримоторен самолет с оръдия и ракетни установки, увиснал над блестящия Купол на скалата.

От двете му страни имаше по-малки хеликоптери.

Това беше V-88 „Кондор“ на Растор.

Генералът вече се намираше в Йерусалим.

Джак впери поглед в телевизионния екран.

— По дяволите, Растор вече е там и държи майка ми. — Той се обърна — Алби. Бързо. По кое време Луната ще застане над Йерусалим?

Алби затрака на клавиатурата на компютъра си.

— Ще се намира точно над града в 22: 05 и ще остане така в продължение на четиринайсет минути.

— Трябва веднага да тръгваме.

— Джак, ами незначителният въпрос с Луната? — попита Никой. — Няма смисъл да отиваме при онази изгубена планина, ако не можем да разкрием пиедестала на лунната повърхност.

Джак се обърна към Алби.

— Какво откри?

— Намерих една възможност, която може и да свърши работа. Но ако трябва да съм честен, вижда ми се доста мижава.

Джак сви уморено рамене.

— Точно сега, синко, мижавата възможност е по-добра от никаква. Казвай.

Алби му каза.

Когато приключи, Джак кимна.

— Възможността е наистина ужасна. Ако питате мен, Растор нямаше да е в Йерусалим, ако не се е погрижил за лунния проблем. Ще идем в града и ще се надяваме да се възползваме от знанията му. Алби, като резервен вариант искам да изпълниш мижавата възможност. Руфъс? Нещо против да закараш Алби и да му помогнеш?

Руфъс погледна към спящия си приятел Алойзиъс, който лежеше наблизо на носилката си.

— Брой ме, кап’тане. На сто процента.

Алби се обърна към Истън.

— Там, където отивам, не мога да взема кучетата. Нещо против отново да се грижиш за тях?

— Винаги — отговори Истън.

Джак се обърна към Йоланте и Бърти, които бяха отишли в ъгъла на помещението и обсъждаха нещо.

— Йоланте? Бърти? Искате ли да споделите нещо?

— Капитан Уест, мислех си за онова, което съпругата ви Зоуи е научила във Ватикана за местоположението на Синята камбана — каза Бърти. — И по-конкретно за бележките на Църквата, че била занесена на „емисаря на Албано“. Имам една идея и бих искал да я проуча по-подробно… в Италия.

— Направи го — каза Джак. — Никой, Йоланте, можете ли да отидете с него и да ни държите в течение?

— Да — каза Никой.

— Разбира се — добави Йоланте.