Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

И тези градове се присъединиха към Москва и Рим в загадъчния сън на сирените.

В Ню Йорк, малко преди камбаната да удари, хора на Сфинкса хакнаха множеството екрани по Таймс Скуеър и смениха рекламите им с едно последно подигравателно послание, което засия отвсякъде:

ЩЕ

СЕ

СЪБУДИТЕ

КАТО

РОБИ

Франция, недалеч от Дижон

25 декември, 10:00

23 часа до затварянето на портите на Лабиринта

Беше Коледа, но коледното чувство го нямаше.

Обикновено 25 декември е ден на раздаване на подаръци, празненства, семейни събирания и шеги, но днес светът беше притихнал, смълчан, уплашен.

След като видяха как толкова много големи градове потънаха в мистериозен сън и как град Лхаса в Тибет беше унищожен от ядрен удар, хората по света се криеха уплашени по домовете си.

Никой не знаеше кой град ще бъде сполетян от същото.

Екипът на Джак се прегрупира при летището до Дижон във Франция.

Гигантският товарен самолет „Сюпър Галакси“, управляван дистанционно от Алби, сега беше паркиран в единия край на пистата.

До него беше спрял черният микробус „Мерцедес-Бенц Спринтър“, с който Алби беше пристигнал от Елзас-Лотарингия, както и два по-малки самолета — хидропланът „Секси принц 2“ и изтребителят-бомбардировач Су-37 на Руфъс, наскоро върнал се от Рим със Зоуи и сестра Линда.

Във всички посоки от летището до хоризонта се простираха ферми и поля на класическата френска провинция. Всичко пустееше. Хората, живеещи тук, се бяха сврели в домовете си.

Лили, Стреч и Алойзиъс Найт лежаха на носилките си в микробуса, все така в прегръдките на съня на сирените.

Мей я нямаше — тя беше заловена от Растор. Надяваха се, че генералът е решил, че запазването й жива ще му бъде от полза. И се страхуваха, че Агнес вече не е сред живите.

Групата се беше смълчала мрачно.

„Поне Мечо Пух и Скай Монстър са отново тук, живи и здрави“ — помисли си Джак.

— Прочетох прощалното ти писмо — прошепна той на Скай Монстър. — Помислих си, че си мъртъв. Добро послание.

Скай Монстър кимна.

— Всяка дума е съвсем искрена.

Джак се обърна към останалите. Всички се бяха събрали около комуникационната конзола на товарния самолет.

— Пусни го още веднъж — каза той.

Неотдавнашният разговор между Сфинкса и Йегер Айнс прозвуча отново по говорителите:

Сфинкса:Идвайте тук. Другите бронирани врати започват да се затварят. Входовете ще бъдат напълно запечатани след двайсет и четири часа. Ще взема предпазни мерки в случай че някои от противниците ни проникнат в Лабиринта. Но ако все пак го направят, искам Дион с неколцина скуайъри да дойде да ми помага. Ти ще командваш отбраната отвън с помощта на Йегер Фюнф.

Йегер Айнс:Разбрано, ваше величество.

Сфинкса:Камбаните на позиция ли са?

Йегер Айнс:Да, ваше величество. Изпратихме по една в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис, Шанхай, Пекин и в религиозните центрове Йерусалим, Мека и Кайро. Хората при камбаните очакват вашата заповед.

Сфинкса:Приспете всички. И после идвайте тук.

Групата се взираше мрачно в говорителите.

— И тъй, нещата стоят по следния начин — каза Джак. — Сфинкса е влязъл в Лабиринта.

Изглежда, че с влизането си е активирал някакви външни защитни врати, които ще се затворят напълно в рамките на един ден. Което означава, че разполагаме с двайсет и четири… не, е двайсет и три часа да намерим една от двете изгубени планини, да изпълним Падането и да се доберем до Лабиринта.

— Не забравяй, че за да изпълним Падането, пиедесталът на Луната трябва да е открит — добави Алби.

— Да… — каза Джак. — Определено може да се каже, че тази задача е точно за нас. Добре, народе, казвайте с какво разполагаме.

Членовете на екипа споделиха различните древни знания, до които бяха достигнали през последните няколко дни.

Зоуи разказа за странното споменаване на „емисаря на Албано“, на което беше попаднала в личния кабинет на папата.

— Според папата бележките на Църквата за местоположението на Синята камбана са били предадени на емисаря на Албано. Трябва да установим кой е той, тъй като имам чувството, че камбаната ще ни потрябва.