Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Мендоса се поклони на своя господар…

… и върху скалпа му се видя сложна татуировка.

Тя обхващаше напълно главата му от слепоочие до слепоочие и представляваше множество странни завъртулки и геометрични фигури, както и редове текст на Словото на Тот.

— Ваше величество — каза той. — Това е. Краят на дългата ви мисия. Това е Императорският портал към Върховния Лабиринт и аз имам указанията за успешното му преминаване, татуирани на главата ми.

Хората на Сфинкса се задействаха бързо.

Докато Сфинкса влизаше в манастира, армията му зае отбранителен периметър около ниската кафява планина.

Четири хиляди бронзови бяха разтоварени от различните хеликоптери, камиони и автовлакове.

Хиляда от тях се строиха в редици пред портата на манастира и застанаха мирно, абсолютно неподвижни и неуязвими за пустинната жега — нещо, което никоя човешка армия не би могла да направи.

Останалите три хиляди се насочиха към другите четири манастира около планината, където се намираха другите входове към Върховния Лабиринт, за да заемат позиции при тях.

Сфинкса щеше да мине през последното изпитание на събитието Омега и беше твърдо решен да не позволи на никого да му попречи.

Непосредствено до портата на манастира имаше малък прашен параклис.

И това беше всичко. Нямаше нищо друго. Само един порутен параклис или по-скоро пещера с гладки стени.

Постройката беше дълга десет крачки и покрита с вековен прахоляк, пясък и паяжини. Стените се рушаха. Наистина плачевна гледка.

В дъното на параклиса имаше висока каменна стена.

Тя беше изградена във формата на висок засводен вход и от нея стърчеше малък олтар. Археолозите наричаха това „фалшива врата“ — стена, построена така, че да прилича на врата.

Беше доста неугледна и не впечатляваше с нищо.

Освен ако не знаеш повече за това място.

В пода до стената имаше леко издигнат камък със символ, който Сфинкса познаваше.

Символ с пет върха, приблизително с размерите на човешка длан.

Сфинкса се усмихна.

— Добре дошли при първата от Петте порти на Върховния Лабиринт — каза Мендоса, който стоеше зад Сфинкса заедно с Хлоя Карнарвън.

— Заразените трупове, оставени от монасите преди хиляда и двеста години, са си свършили работата — каза Хлоя. — Държали са нежеланите гости настрани, докато мястото не било забравено.

— Средният вход е Императорската порта — каза Мендоса. — Специален вход. Защото щом го отворите и влезете във Върховния Лабиринт, външната му порта и всички други външни порти ще започнат да се затварят.

— Не бива да губим време — каза Сфинкса. — И други вече са изпълнили Падането и ще се опитат да влязат през другите входове. Вземете всичките си неща и съберете отряда. Да го направим.

След трийсет минути, облечен във военна униформа, с каска и с раница, пълна с храна и вода за една седмица, Сфинкса стоеше пред стената на параклиса.

От двете му страни стояха Мендоса, Хлоя и трима рицари на Златната осмица — шести, седми и осми, — всички облечени и екипирани по същия начин за продължителния преход. Рицарите носеха големи раници и бяха приготвили сандъци на колела с всякаква екипировка и оръжия в тях.

Четвърти рицар, Йегер Фюнф, стоеше отстрани, въоръжен единствено с автомат.

Последни бяха осемте дребни червенокожи вандали, които пристъпваха нетърпеливо от крак на крак.

— За мен е чест да ви служа, ваше величество, по време на този паметен случай — каза Мендоса, плешив като билярдна топка и с лъщяща татуирана глава. — Изключително горд съм, че нося за вас упътването през лабиринта, записано на тялото ми.

Сфинкса се загледа в стената на параклиса, без да каже нищо.

Протегна дясната си ръка, чиито пръсти бяха белязани със символа, жигосан по време на Падането, и притисна длан в повдигнатия камък на входа.

С дълбок грохот каменната стена се плъзна нагоре сред облак от прах и паяжини, разкривайки древния вход.

Пред тях зейна висок правоъгълник от мрак.

Зад него Сфинкса зърна широко стълбище, което се спускаше стръмно надолу.

Изведнъж зад тях се чу силно стържене и Сфинкса рязко се обърна…

… и видя как друга , много по-тежка каменна плоча бавно се спуска пред входа на параклиса.

Огромната плоча се спускаше много бавно, задвижвана от някакъв невидим древен механизъм.

— С отварянето на Императорската порта вие задействахте затварянето на петте външни входа — каза Мендоса. — Подобно на тази, външните входове на другите манастири около планината също се затварят.