Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Джак отстъпи от окуляра.

Един екран до него показваше координатите на мястото, към което беше насочен телескопът.

Джак загледа замислено координатите.

— Виждал съм ги някъде…

И си спомни къде — във Венеция, в изоставената централа на ордена на Омега.

Погледна Йоланте.

— Монасите на Омега са разполагали с цялата тази информация. И преди малко чух, че са изпълнили успешно Падането в Потала, преди дворецът да бъде унищожен. Освен това чух Дион да нарежда унищожаването на връзката с лунохода.

Йоланте кимна към разбития компютър на масата.

— Това сигурно е бил компютърът им за връзка. Хората му са покрили пиедестала с фолиото и после са потрошили компютъра, осигуряващ връзка с единственото нещо, което може да го открие — луноходите. Джак, дори да знаехме къде са другите две планини, докато пиедесталът е покрит, не можем да изпълним Падането.

Джак прехапа устна и се замисли. После изруга:

— По дяволите! Мътните да го вземат…

И сякаш в отговор на ругатните му мониторът на един от компютрите до него оживя.

— Здравейте, капитан Уест.

Обезобразеното лице на Дион Десакс се хилеше подигравателно на Джак и останалите.

— Май сте позакъснели за партито, капитане. — Дион стоеше на някаква писта пред реактивен самолет и военни коли. Алпите се издигаха в далечината зад него.

Не беше далеч, може би долу в Шамони.

— Рано или късно намирам решение — каза Джак.

Дион изсумтя.

— Както стана на Големите игри. Не се безпокойте, не сте пропуснали цялото парти. Например не сте пропуснали фойерверките. Огън.

Последната дума беше казана на някого извън обектива.

Дион се дръпна настрани, за да може Джак да види голямата машина на пистата зад него.

Мобилна ракетна установка М270.

На нея имаше две тактически ракети земя-земя „Локхийд Мартин“ MGM-140E.

Ракетите излетяха в небето с нажежени до бяло огнени опашки.

— Сбогом, капитан Уест. Насладете се на фойерверките. Защото ще станете част от тях — каза Дион и екранът угасна.

Джак ги чу, преди да ги е видял.

Чу характерното свистене на ракетите земя-земя, носещи се към върха на Егюий дю Миди.

Не им се беше наложило да пътуват дълго, за да достигнат целта си.

Джак нямаше никакво време да реагира.

Нямаха време да бягат.

Една след друга ракетите улучиха дванайсететажната обсерватория, кацнала на планинския връх.

Първата улучи основата на високата цилиндрична сграда и бойната й глава с маса четвърт тон се взриви с шокираща сила.

Сградата се разтресе.

Стените заскърцаха.

Основата се разпука.

Ударът на втората ракета довърши работата, както и беше предвидено.

От взрива на бойната й глава цялата дванайсететажна сграда със сребристите й стени и огромния купол се откъсна от основите си и полетя от върха…

… с Джак и останалите в нея.

Когато ракетите улучиха сградата, Джак падна на пода. И се плъзна странично, когато обсерваторията изведнъж се килна.

Въздухът се изпълни с писък на разкъсваща се стомана. Джак погледна нагоре точно когато огромният телескоп се откъсна от държащата го рамка.

— Пази се! — Джак изблъска Никой и Йоланте миг преди трийсетметровият телескоп да се стовари точно там, където се бяха намирали, и да пробие част от стената.

И тогава положението стана наистина шантаво.

Джак видя как всичко около него се накланя. Компютри се плъзгаха по бюра, шкафове се преобръщаха.

Обсерваторията падаше.

Подобно на часовникова стрелка, тя посочи един часа, после два, после три — и после цялата сграда легна хоризонтално.

Когато „стрелката“ посочи пет, сградата се откъсна от основата си, стовари върху покрития със сняг склон…

… и се плъзна с покрива напред надолу по планината.

Джак тъкмо беше успял да се изправи, когато усети как сградата започна да се движи.

Двамата с Никой се спогледаха с ужас.

— Плъзгаме се… — промълви Никой.

Джак не знаеше какво да направи.

Отвътре обсерваторията имаше вид на ударена от бомба, което си беше точно така.

Горяха пожари, прозорците бяха изпочупени, захранващи кабели се мятаха като змии, а огромният телескоп се търкаляше насам-натам, заплашвайки да помете и смачка всичко по пътя си.

През един счупен прозорец Джак видя как заснеженият склон профучава от другата страна на стената.

Умът му се мъчеше да схване ситуацията.