Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Бяха пристигнали с няколко минути закъснение и сега Дион беше извършил Падането, с което си беше осигурил достъп до Върховния Лабиринт.

Още по-лошо беше, че негови хора управляваха луноход и щяха да го използват, за да покрият пиедестала с фолио — а той беше жизненоважен за изпълняването на друго Падане.

Лунната планина, древен пиедестал, термично фолио, луноход, железни планини и многобройни сили тук долу. Това беше прекалено.

Хеликоптерът се появи от шахтата и Джак зърна в него Дион и Йегер Айнс, заобиколени от рицари и бронзови.

Хеликоптерът изстреля ракета в шахтата и след секунди от земните дълбини проехтя гръм.

На Джак му се зави свят.

— Той току-що унищожи Падащия храм. Сега никой няма да е в състояние да го издигне и да извърши Падането. Гарантира си, че никой няма да може да последва него и Сфинкса във Върховния Лабиринт.

Последваха две кратки резки експлозии…

… и входът на малкия тунел се срути, запълвайки се със скали и прахоляк.

И изведнъж Джак и Истън се озоваха хванати натясно в пещерата на Падащия храм с монасите на Омега и страховития генерал Растор.

След това събитията се развиха наистина стремглаво.

Облечен в сиво войник с маска и гранатомет на рамо скочи от камиона на Растор и стреля по хеликоптера, от който беше скочил Дион.

Реактивният снаряд улучи целта си и хеликоптерът експлодира и започна да се върти бясно в затвореното пространство, оставяйки след себе си черна диря.

Огромната машина се стовари по нос върху каменния под на пещерата и перките й се отчупиха на мига.

Опашката на хеликоптера се оплете в една от дебелите древни вериги, които висяха от тавана, и машината остана да виси със задницата нагоре — носът й балансираше на ръба на шахтата, а опашката висеше от замръзналата верига.

Петима монаси на Омега и петима от румънските им войници се опитаха да се доберат до изходния тунел, но двайсетина от хората на Растор скочиха от камионите и бързо ги обкръжиха с вдигнати оръжия. Монасите и румънците хвърлиха оръжията си и вдигнаха ръце.

И Джак и Истън, които продължаваха да се крият зад преобърнатия джип, станаха свидетели на изключително необичаен разговор.

Растор се извиси над главния монах, който беше хванат от двама от неговите облечени в сиво маскирани войници.

— Как се казваш, монахо?

— Брат Езраел.

— Какъв е постът ти в ордена?

— Втори след брат Езекил.

Растор кимна.

— Познавам методите ви, монахо, защото навремето бях един от вас. Кажи ми, Езекил успя ли в Потала, преди желязната планина там да бъде унищожена от ракетата на Сфинкса?

Джак едва не скочи на крака от изненада.

Брат Езраел също беше сащисан.

— Аз… той… откъде знаете…? — запелтечи изуменият монах.

Растор се пресегна и сграбчи брат Езраел за гърлото с огромната си ръка.

Вдигна безпомощния монах на две педи над земята.

— Попитах: твоят събрат изпълни ли Падането под двореца Потала в Лхаса, преди Сфинкса да унищожи желязната планина с ядрена ракета?

Задушаващият се брат Езраел задраска стисналата гърлото му ръка и накрая изграчи:

— Да… да, Езекил успя.

— И сега е на път към Върховния Лабиринт ли? — попита Растор.

— Да…

Зашеметеният Джак слушаше мълчаливо и мислите му препускаха още по-бясно от чутото.

Сфинкса беше изпълнил Падането при Мон Сен Мишел.

И Дион току-що беше направил същото тук, при Монблан.

Но Езекил също го беше направил при друга желязна планина в Тибет и в момента пътуваше към Върховния Лабиринт.

Растор, който продължаваше да държи монаха над пода, поклати разочаровано глава.

— Вашият орден се стреми към свят, в който жените и телата им са собственост на мъжете. Ако успее в Лабиринта, твоят брат Езекил ще създаде такъв свят.

Монахът Езраел вече се задушаваше.

— Ама че дребнава философия — продължи Растор и вдигна монаха още, така че лицето му да се изравни с неговото. — Защо изобщо да има мъже, жени и дори вселена?

И с тези думи генералът гигант пречупи врата на монаха и тялото на брат Езраел се отпусна безжизнено.

Растор хвърли трупа му на пода.

— Убийте другите монаси и румънските им приятели — нареди той на войниците си и закрачи небрежно към шахтата.

Затрещя автоматична стрелба. Останалите монаси и румънците бяха застреляни там, където ги бяха поставили на колене.

Растор стигна до ръба на шахтата и спря при едно лежащо на земята тяло. Главата на бронзовия беше отнесена от един от огромните 50-милиметрови куршуми.