Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Завивам наляво — каза Алби.

Самолетът леко се наклони наляво.

Джак кимна на брат Бърти.

— Алби управлява самолета. Ще кацне на едно частно летище до Дижон. Това е най-доброто, което мога да направя, освен ако не искаш и ти да се включиш в адска престрелка.

— Ами, аз… искам да кажа… — запелтечи Бърти.

— Всичко ще бъде наред — обеща му Джак. — Трябва да тръгвам.

— Но дали с вас ще бъде наред? — отвърна Бърти. — Онзи гаден млад Десакс, монасите на Омега, рицарите на Златната осмица и неизвестно колко бронзови. Не знаете какво ви очаква.

Джак сви устни и кимна.

— И все пак трябва да опитаме. Ще се видим на земята.

Върна се при хидроплана, който беше на ръба на товарната рампа, освободи въжето, качи се и кимна на Истън, който извика на първата редица бледолики в товарния отсек:

— Избутайте това нещо!

Бледоликите се подчиниха и с внезапен тласък…

… с опашката напред хидропланът се отдели от товарния С-5М.

Започна да пада заднешком, след което се обърна с носа надолу…

… двигателят му се включи и машината се изравни, управлявана от Джак в пилотската седалка, и се насочи право към Монблан и Егюий дю Миди.

Дион беше казал по радиото, че силите на монасите на Омега атакуват откъм италианската страна на тунела, и затова Джак се насочи към северния му френски край, който се намираше недалеч от градчето Шамони.

Летеше ниско и следваше извивките на терена, като се придържаше към долините и дефилетата, за да не бъде засечен от някой радар. Накрая, когато приближи Шамони, малкият хидроплан внезапно се появи иззад един склон, рязко зави и полетя с пълна скорост.

Както се беше надявал Джак, хората на Дион бяха влезли в тунела да посрещнат заплахата от другия край, което означаваше, че тук имаше само няколко коли — три камиона за персонал и два джипа с монтирани на тях картечници.

Войниците на Дион бяха хванати неподготвени от внезапната поява на хидроплана, който изникна от мрака зад близкия склон.

И останаха още по-изненадани, когато малкият самолет, управляван от Джак, спря.

Той профуча над пътя, малко над спрелите при входа коли — толкова ниско, че едва не ги закачи, — след което полетя като изстрелян куршум право в тунела!

От гледна точка на Джак картината беше смразяваща.

В един момент той се рееше в сребристата лунна светлина през долини между скалисти склонове.

А в следващия се носеше над пътя с военни машини и после…

… стените на тунела профучаваха покрай него.

Тунелът беше модерен и широк, с две широки платна, позволяващи на два тежкотоварни камиона да се разминат спокойно; освен това от двете страни на пътя имаше издигнати тротоари в случай че на някой му се наложи да спре заради авария.

Което означаваше, че тунелът беше достатъчно широк, за да може хидропланът на Джак да лети в него с безумна скорост.

Джак трябваше да се съсредоточи изцяло, за да не удари стените на тунела с краищата на крилата, но се справи и не след дълго ги видя — големи камиони, мотоциклети, джипове и трупове , може би двайсет, пред отворен авариен изход в лявата стена на тунела.

Обърна се към Истън и четиримата му бледолики.

— Дръжте се! Ще е наистина адски гадно!

Беше казал на Бърти, че не се нуждае от колесници, и това наистина беше така.

Натисна лоста напред и хидропланът се сниши още повече над пътя.

Плъзгачите докоснаха асфалта… издържаха секунда, преди да се счупят… след което малкият А10 се понесе по корем, вдигайки дъжд от искри… право към спрелите при аварийния изход машини.

Вряза се в групата коли, които се разлетяха във всички посоки, накрая се удари в един джип, отскочи настрани и се тресна в един паркиран камион.

Джак вече беше разкопчал колана си и отваряше вратата.

Истън и бледоликите му изскочиха от другата врата и го последваха.

В слушалката си Джак чуваше стрелба, трясък на хеликоптер и отчаяните викове на Дион и монасите на Омега, които се сражаваха в пещерата на храма.

Джак посочи голямата врата на аварийния изход.

— Истън! Разположи бледоликите във формация около нас. Влизаме в гнездо на оси, където две групи вече се бият.

И с тези думи се затича от смачкания хидроплан „Секси принц 1“, някогашна играчка на Дион, а сега пълна развалина — към вратата, водеща към Залата на Падащия храм в тази желязна планина.

Пробягаха стотина метра по широк тунел с грубо изсечени стени.

В края му имаше огромна древна арка, покрита с йероглифи на Словото на Тот. Върху ключовия й камък имаше примитивна версия на рисунката на Нютон на Луната и нейната планина, насочена надолу към друга планина на Земята.