Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Тунелът — каза той. — Той е входна точка. Трябва да има някакво разклонение, което дава достъп до Падащия храм. Йоланте, навремето ми каза, че под Монблан имало някаква кухина и че баща ти не ти е позволил да я видиш. Това трябва да е Залата на Падащия храм. Изглежда, до него може да се стигне през тунела, който минава под планинския масив.

— А какво е разчистваща капсула? — попита Бърти.

— Малка асансьорна кабина, с която се разчистват задръстени миньорски шахти — обясни Джак. — Монблан не е като Мон Сен Мишел. Шахтата е била откри та векове наред за стихиите и несъмнено е запълнена със сняг и лед. Дион трябва да я разчисти, преди луната да се озове точно над нея.

— Но изглежда, че е дошъл и още някой — каза Никой. — Монасите на Омега, с румънски подкрепления.

В този момент от приемника се разнесоха други гласове — по-тихи, по-спокойни и по-хладнокръвни.

— Брат Езраел. Овладей храмовата зала. Ако искаме да помогнем на брат Езекил, трябва да установим контрол над храма преди шахтата да е разчистена, Луната да е застанала на позиция и момчето Десакс да може да извърши Падането…

— Разбрано…

„Брат Езекил“ — помисли си Джак. Името му беше познато.

Лидерът на ордена на Омега, потайното монашеско братство от Венеция, което знаеше повече от всеки друг за събитието Омега и което беше изчезнало преди няколко седмици. Мей и Линда се бяха сблъскали с неколцина от братството в Рим, а ето че тук имаше и други, които очевидно се опитваха да изпълнят Падането, е което да получат достъп до Върховния Лабиринт и по някакъв начин да помогнат на лидера си брат Езекил, който се намираше някъде другаде.

— Монасите на Омега — каза Джак и присви очи. — Това може да е добре дошло за нас. Докато двете страни се сражават, може да успеем да се промъкнем покрай тях и да изпълним Падането. Трябва да намерим начин да стигнем до тунела.

Открит през 1965 г., тунелът Монблан свързва Франция и Италия. Дължината му е повече от десет километра.

Невероятно инженерно постижение, той е важен търговски път, който позволява бързо превозване на стоки между двете страни под непреодолимите иначе Алпи.

Джак обаче знаеше, че името му е малко неточно.

Тунелът Монблан всъщност не минаваше под върха със същото име, а под друг връх в масива Монблан, носещ името Егюий дю Миди, или Иглата на пладне.

Егюий дю Миди е наистина поразителен — висок и източен, с почти отвесни склонове, спускащи се от заострения връх, на който има постройки, кацнали над пропастта.

Сред тези постройки, свързани с мостчета и алеи, има станция на лифт, туристически наблюдателни тераси, дванайсететажна обсерватория с купол и висока, подобна на игла антена, поставена на самия връх.

Когато огромният самолет започна да се снижава, Джак се загледа в покритите със сняг планини долу. Масивът Монблан включваше единайсет върха, част от Френските Алпи.

— Нямаме време за изтънчени подходи — мрачно каза той. — Ще действаме твърдо, гадно и най-вече бързо.

След петнайсет минути, когато пълната луна се намираше почти директно над масива Монблан, самолетът на Джак се спусна ниско над Алпите.

Алби беше направил изчисленията. Луната с нейния пиедестал щеше да се озове точно над шахтата в 4:03 ч.

Внезапно две дребни фигури — Никой и Йоланте, облечени във височинна парашутистка екипировка, скочиха от задната рампа на самолета и се понесоха през небето към осветената от луната планина.

Джак, Истън и четирима от наскоро боядисаните им бронзови обърнаха килнатия хидроплан с носа към отворената рампа.

Тъй като главите на всички бронзови вече бяха омацани с бледосиня боя, бяха решили да ги наричат „бледолики“.

Джак закрепи със стоманено въже хидроплана за стената на товарния отсек и нареди на Истън и четиримата бледолики да се качват.

Щом те се натъпкаха вътре, Джак отиде при Бърти, последния от групата им, който щеше да остане на самолета с останалите трийсет бледолики.

Бърти погледна със съмнение малкия хидроплан.

— Колесниците изглеждат доста очукани след кацането в отсека. Сигурен ли си, че ще успееш да кацнеш?

Джак сви рамене.

— Всичко ще мине добре. Колесниците не са нужни за плана ми.

— Добре — каза Бърти. — Ами този самолет? Кажи ми пак, как подобно нещо може да кацне безопасно, без никой да го управлява?

Вместо отговор Джак включи радиостанцията си.

— Алби?

— Приемам, Джак — отвърна Алби.

— Вече имаш ли пълен контрол над самолета?