Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Задната рампа на огромния самолет започна да се отваря.

Малък циклон нахлу в товарния отсек и вятърът зафуча около бронзовите.

А после, следвайки вятъра, се появи хидроплан , който влетя в отсека и премина през колоните бронзови, разхвърляйки ги като кегли!

Хидропланът беше малък ICON А10, на чийто фюзелаж беше изписано Секси принц 1 .

Той рязко спря…

… и от него изскочи Джак Уест-младши с две рязани пушки „Ремингтън“ в ръце, със стиснати зъби и пламтящи от ярост очи.

— Търся приятеля си Истън! — извика той.

Разбира се, Джак не беше предприел сам дръзкото спасяване.

Всички участваха.

И не беше лесно.

Веднага щом научи, че Истън е пленен от хората на Сфинкса в Елзас-Лотарингия, Джак нареди на Алби да се погрижи за самолета, в който го бяха качили.

Самолетът лесно беше открит и след кратко спиране в имението на Хадес Джак помоли Никой да го последва с техния много по-малък — но по-бърз — хидроплан.

Когато приближиха гигантския товарен самолет толкова, че да го виждат с просто око, Джак каза на Алби (който седеше в черния микробус „Мерцедес-Бенц Спринтър“, чакащ при другия край на тунела и използваше свръхсекретната система за хакване на джипиеси и сателити на Алойзиъс Найт и Руфъс) да хакне самолета, да поеме управлението и да отвори задната рампа.

След което Джак каза на Никой да вкара малкия А10 вътре в товарния отсек.

Ако в този момент наблизо имаше някой, щеше да види наистина изумителна гледка.

Щеше да види как огромният С-5М се носи с грохот в осветеното от луната небе…

… и как един малък хидроплан го приближава най-неочаквано отдолу и отзад. И после как ускорява и изчезва в търбуха на големия самолет!

В товарния отсек на „Сюпър Галакси“ бушуваше яростна буря.

Хидропланът лежеше килнат под ъгъл трийсет градуса, притиснал под себе си или съборил поне десетина бронзови. Но други четирийсет още бяха на крака, безстрастни и мълчаливи, без изобщо да трепнат от зрелищната поява на малкия самолет в отсека.

Джак стоеше пред самолета с вдигнати пушки. Никой скочи до него.

Стоящият до Истън Яго ги посочи с пръст.

— Бронзови! Убийте тези мъже!

Останалите на крака бронзови завъртяха безликите си глави към Джак и Никой…

… докато Джак насочваше двете си пушки към тях.

Яго се изсмя.

— Тук пушките ти са безполезни, Уест!

Джак му отвърна с иронична усмивка.

— Мислиш ли?

И стреля в главата на най-близкия бронзов.

Сачмите улучиха металната глава на бронзовия — и минаха през нея , излизайки през тила. Бронзовият се закова на място…

… и се строполи, изваден от строя.

Физиономията на Яго беше повече от красноречива.

— Не може да бъде… — промълви той.

Яго нямаше как да знае за секретния проект на Стреч в имението, който беше включвал остъргване на метал от острието на легендарния Екскалибур.

Проектът, който включваше добавяне — на ръка, с лепило, на стружки от блестящото острие на Екскалибур към върховете на стотици и стотици патрони.

Това беше досадната задача, възложена на Истън.

Той й беше посветил много часове — беше прикрепял стружки към куршуми и сачми и ги беше зареждал в пълнители и патрони.

Джак не беше разполагал с тях по време на мисията в Москва, но сега ги имаше — беше ги взел при краткото си спиране в имението.

Джак и Никой стреляха и настъпваха през ветровития товарен отсек — Джак със сребристите пушки на Алойзиъс, Никой с двата си пистолета.

Бронзови с простреляни глави падаха на земята.

Но единствено попаденията в главата ги поваляха. Всичко друго — изстрели в гърдите или крайниците — само оставяше в металните им кожи дупки, които не ги спираха.

Сега товарният отсек на С-5 представляваше шантава гледка — килнат хидроплан, десетки паднали бронзови, много изправени бронзови, Джак и Никой, стрелящи и настъпващи от задната част, Яго и Истън в предния край на дългото пространство.

— Убийте ги! Убийте ги! Убийте ги! — ревеше Яго.

Бронзовите бяха навсякъде — прекалено много, независимо колко специални куршуми имаха Джак и Никой.

Истън погледна от Яго към Джак и Никой и бронзовите. Знаеше, че трябва да помогне по някакъв начин — и скочи на крака, както си беше със закопчани отзад ръце, блъсна с рамо Яго отзад и го просна на металния под.

Докато падаше, Истън сви колене и прокара ръце под краката си, така че сега те бяха отпред.

Джак и Никой продължаваха да стрелят — наляво и надясно, надясно и наляво.