Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Той полетя от шест хиляди метра височина, като крещеше през цялото време, преди да се забие в земята заедно с бронзовите.

Към двамата пилоти на самолета Джак се отнесе по-снизходително.

Върза ръцете им отзад и им сложи парашути. После ги изблъска от рампата, като дръпна кордите, за да отвори парашутите им. Двамата щяха да оцелеят.

После, застанал в товарния отсек на самолета с Истън и заобиколен от бронзови, Джак направи нещо неочаквано.

Подаде пръстена на Истън.

— Мисля, че трябва да остане у теб, Истън. Разполагаме с малък легион бронзови и не мога да се сетя за по-добър командир от теб. Благодаря, че спаси кучето ми.

И прегърна Истън, а дребният минотавър отвърна енергично на прегръдката му.

Джак се огледа и погледът му се спря върху някакви кутии с боя — светлосиня, с каквато Военновъздушните сили боядисваха самолетите си.

— Истън, не е зле да използваш боята, за да знаем кои бронзови са наши — каза той.

Истън кимна.

— Остави това на Истън, капитан Джак.

— Джак — обади се гласът на Никой по интеркома. — А сега накъде?

— Към Монблан — каза Джак. — Колкото се може по-бързо.

Докато се случваше всичко това, имението на Хадес беше зловещо пусто и притихнало.

Някой пристигна там.

Двама.

Мъжете се загледаха в останките от бруталния щурм.

Главната сграда беше буквално разпердушинена. Покривът й беше напълно отнесен от ракетата. Доскоро прекрасният замък сега беше опушена, зееща към небето развалина.

Двамата мъже се взираха в пораженията, без да пропускат нищо.

След което закрачиха към езерото.

Планински масив Монблан,

френско-италианска граница

24 декември, 03:40

Полетът до Френските Алпи беше кратък — само трийсетина минути — и Джак стигна бързо там с новия си „Сюпър Галакси“.

Това, което не беше очаквал, беше оживената активност в ефира.

Когато заснежените върхове на Алпите се появиха пред тях, блещукащи под пълната луна, от цифровия му радиоскенер се разнесоха трескави викове и експлозии.

Гласът на Дион Десакс викаше:

— Не спирайте! Стреляйте, дявол да го вземе!

— Йегер Айнс — извика друг глас, — виждам още вражески машини да приближават от италианския край на тунела! Изглежда, монасите са довели със себе си румънските специални части.

— Йегер Драй — обади се Йегер Айнс, — отивай там с бронзовите! Двамата с господаря Дион сме притиснати при храма. Задръжте ги! Трябва ни възможно повече време!

И трясък на ротори на хеликоптер като фон.

Джак слушаше гласовете на враговете си, загледан в колосалния планински масив пред себе си с огромния Монблан, извисяващ се над всички останали върхове.

Долу като че ли цареше хаос.

Когато беше стартирал алгоритъма за прехващане на радиовълни, Джак се беше надявал да чуе обикновени доклади за положението и проверки, които да му дадат представа за местоположението на Падащия храм.

Вместо това чуваше стрелба, експлозии, панически заповеди и хеликоптери.

— Шибани Омега монаси! — извика вбесеният глас на Дион. — Вижте им сметката! ВИЖТЕ ИМ СМЕТКАТА!

Гласът на Йегер Айнс беше по-спокоен.

— Рицари, повтарям, задръжте подкрепленията им в тунела. Не можем да извършим Падането, преди разчистващата капсула да е махнала леда и снега от лунната шахта. Йегер Фиер, докладвай.

— Сър, тук Фиер. При обсерваторията всичко е спо…

Стрелба.

Експлозия.

Писъци.

— Сър! Тук Фиер! Корекция! Обсерваторията е под атака! Поне десетима противници. Парашутисти. Идват отгоре!

— Фиер, задръж обсерваторията, докато извършим Падането. След това изпълни дадените ти заповеди. Айнс, край.

Поразеният Джак слушаше, без да каже нито дума.

Никой, Йоланте, Бърти и Истън също слушаха, седнали в кабината на откраднатия „Сюпър Галакси“.

Мислите на Джак препускаха — храмове, обсерватории, разчистваща капсула, рицарите на Златната осмица… и един специфичен детайл.