Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Пушките на Джак бумтяха; пистолетите на Никой трещяха.

Но бронзовите продължаваха да настъпват, без да показват и капка страх, докато напредваха през бурята от сачми и куршуми.

После патроните на Джак свършиха и той прибра рязаните пушки в кобурите, извади два пистолета „Де зърт Игъл“ и отново започна да стреля.

Никой също стреляше, после и неговите патрони свършиха и му се наложи бързо да смени пълнителите.

Но бронзовите продължаваха да настъпват.

И в този момент Джак разбра.

Беше сгрешил в преценката си.

„Бронзовите просто са прекалено много“.

Продължи да стреля, макар да знаеше, че положението е безнадеждно.

Бронзовите бяха навсякъде около него и Никой.

Джак „застреля“ един в челото от упор, докато друг замахваше с острия си като бръснач нокът към главата му.

Джак приклекна и застреля и него.

Никой покриваше левия фланг и стреляше непрекъснато, но на мястото на всеки повален бронзов заставаше нов.

— Прекалено са много! — извика той.

— Не бива да… спираме… — извика му Джак и в същия миг плъзгачът на единия му пистолет остана в задна позиция — патроните му бяха свършили.

С периферното си зрение видя, че Истън и Яго се търкалят по пода и се борят ожесточено.

И в следващия момент един бронзов перна другия пистолет на Джак и оръжието отлетя от ръката му. Джак се метна към стената на отсека, вече напълно беззащитен.

Бронзовият бързо пристъпи към него, вдигна ръка и без никакво колебание замахна към гърлото му. Джак затвори очи… Бронзови! Спрете! — извика някакъв глас.

Нокътят на бронзовия замръзна на сантиметри от врата на Джак.

Джак рязко обърна глава към гласа и се опули, когато видя Истън.

Сладкият дребен минотавър беше успял да се отскубне от Яго и сега стоеше изправен недалеч от него.

Ръцете му още бяха закопчани отпред, но на единия си пръст той носеше пръстена на Яго.

Всички бронзови в товарния отсек бяха замръзнали по местата си.

Джак още стоеше притиснат към стената, но бронзовият, който секунди по-рано се канеше да го порази, сега стоеше тъпо и неподвижно пред него.

Яго скочи на крака, но Истън се обърна и извика:

— Бронзови! Хванете го!

Двамата най-близки до него автомати сграбчиха бесния Яго и го задържаха на място.

И изведнъж ролите на Яго и Истън се оказаха разменени — сега бронзовите държаха Яго пред дребния минотавър.

Вятърът продължаваше да свисти, но след края на битката в товарния отсек цареше относително спокойствие. Едва сега другите двама пътници в хидроплана надникнаха навън — Йоланте и Бърти. Йоланте скочи леко от самолета. Бърти изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Никой, Йоланте — каза Джак. — Качете се на мостика и доведете екипажа.

Никой презареди пистолетите си и двамата с Йоланте тръгнаха към стълбата.

Джак отиде при Истън, свали белезниците му и изгледа безстрастно Яго.

Очевидно обърканият Истън се обърна към Джак.

— Капитан Джак идва да спаси Истън? Защо?

— Защото си част от семейството. Алби ми каза, че са те пленили, докато си спасявал Аш. Това само по себе си гарантира опит за спасяване с всички сили.

— Но капитан Джак можеше да умре. Спасяване на Истън можеше да съсипе плана ти за спасяване на свят.

Джак му се усмихна.

— Или ще го постигнем заедно, или ще умрем заедно. Никой няма да бъде изоставен, Истън.

— Благодаря, капитан Джак.

Той му подаде пръстена печат.

— Ето. Истън мисли, че е по-добре капитан Джак носи това. То командва бронзови.

Джак завъртя пръстена и го огледа. Беше изключително стар и поразителен.

— Ако носи пръстен, бронзови изпълнява всяка заповед — каза Истън. — Той искаше да накара бронзови да излязат с мен през онази врата.

Джак погледна Яго.

— Вярно ли е?

Яго го изгледа кръвнишки.

— Трябваше да те убия, докато беше в Ереб.

— Доколкото си спомням, нямаше нищо против да ме оставиш да гния там до края на живота ми — отвърна Джак. — Освен това бях в апартамента на Хадес в Ню Йорк, когато уби всичките му слуги. Ти си боклук, Яго.

— Не можеш да победиш! — процеди Яго. — Сфинкса вече е пред портата на Върховния Лабиринт. Скоро ще живееш под неговата власт.

Джак кимна бавно…

… докато си слагаше пръстена.

— Но не и ти. Който нож вади, от нож умира. Бронзови, изведете го през задната рампа.

Яго изпъшка от ужас, когато двамата бронзови го понесоха към все още отворената задна рампа на самолета.

Той се замята и закрещя „Не! Нееее! “, докато го завлякоха до ръба на рампата и без изобщо да спрат, прекрачиха през него и изчезнаха от поглед, отнасяйки Яго със себе си.