Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Той избра напосоки една на радиостанцията си. — Не можем да позволим хората му да ни подслушват.

Сфинкса не беше свършил.

— Не можеш да ме биеш, капитане. Можеш да ме гониш, но ще бъде напразно. Знам повече от теб както за планините, така и за Лабиринта. И знам къде се криеш. В имението на покойния господар Хадес в Източна Франция.

И сигналът прекъсна.

Алби така и не го забеляза.

Не забеляза и че телевизорите продължиха с обичайните си програми.

Защото вече излизаше тичешком и викаше на Истън да вземе леглата на Лили, Алойзиъс Найт и Стреч и да ги свали долу.

Докато минаваше покрай един прозорец, ги видя как излизат от гората около имението — сто бронзови, водени от Яго Десакс.

Идваха за него и за приятелите му.

Идваха да ги убият.

Дълбоко под главната сграда на имението на Хадес имаше голям товарен склад от Втората световна война, част от защитната линия Мажино, която минаваше през имота.

Почти всичко в склада беше от сив бетон — стените, подът, таванът… и железопътният перон.

Насред целия този ронещ се деветдесетгодишен бетон можеше да се види превозно средство от двайсет и първи век.

Малък влак — локомотив и един вагон.

Влакът беше спрял на перона на блестящи релси, които изчезваха в стар тунел, който водеше към подобната на лабиринт подземна система на линията Мажино.

Алби изскочи от асансьора, бутайки трескаво двете легла с неподвижните фигури на Лили и Стреч. Освен това на леглата беше сложил няколко от лаптопите си и документи.

Истън го следваше с носилката, на която лежеше спящият Алойзиъс Найт.

Соколът на Джак Хор беше кацнал на таблата на леглото на Лили, а двете му кучета — енергичната черна Рокси и по-кротката Аш — тичаха след тях.

Алби вкара двете легла във вагона и се втурна към локомотива.

Истън тъкмо вкара леглото на Алойзиъс във вагона, когато някъде над тях отекна взрив — не можеха да го видят оттук, но рицарите бяха изстреляли ракета по прекрасното имение на Хадес и го бяха разпердушинили на безброй парчета.

Целият склад се разтресе и две бетонни греди се откъснаха от тавана и се стовариха между вагона и двете кучета. Рокси, която беше по-малка и по-пъргава от Аш, просто отскочи настрани, преодоля препятствието и стигна до влака.

Аш обаче се озова в капана на падналия бетон, заскимтя уплашено и започна да се върти безпомощно в търсене на изход.

Стоящият при вратата на вагона Истън я видя…

… точно когато вратата на асансьора зад нея се отвори…

… разкривайки шестима бронзови и един рицар на Златната осмица в кабината.

— Кученце… — промълви той.

— Истън! Трябва да тръгваме! — извика Алби от локомотива. — Всички ли се качихте?

Истън се взираше с ужас в Аш. Очите й се бяха разширили от ужас, че ще бъде изоставена от глутницата си.

Истън нямаше да позволи подобно нещо.

— Не! — извика той на Алби. — Тръгвай! Ние настигнем!

И изхвърча от влака, прескочи едната бетонна греда и вдигна Аш на ръце.

Влакът потегли.

Бронзовите изскочиха от кабината и се втурнаха след него.

Истън имаше съвсем малка преднина и му беше трудно да тича с тежкия жълт лабрадор в ръцете си.

Стигна до задната врата на вагона и метна Аш вътре. Тя падна тромаво по корем с разперени лапи, но иначе беше добре.

Истън вече тичаше с всички сили покрай ускоряващия влак, приклекна да скочи…

… и точно тогава рицарят стреля с автомата си и го улучи в десния прасец.

Алби погледна назад от локомотива и видя как кракът на Истън се подгъва под него. Неандерталецът падна на сантиметри от отворената врата на вагона.

Истън се просна на перона и изкрещя от болка. Влакът вече навлизаше в тунела и изчезваше в подземния мрак.

Алби можеше само да гледа с ужас назад. Знаеше, че не е имал никакъв избор.

— О, Истън, толкова съжалявам — промълви той, обърна гръб на гледката и се зае с уредите за управление.

Във въздуха на Източна Франция

24 декември, 03:00

След няколко часа Истън седеше навъсен в огромния товарен отсек на един от военните товарни самолети С-5М на Сфинкса.

Ръцете му бяха закопчани зад гърба му и той беше сам…

… ако не се брояха шейсетте бронзови, строени в пет колони по дванайсет по дължината на отсека.

Не помръдваха.

Не издаваха нито звук.

Самолетът С-5М „Сюпър Галакси“ на „Локхийд Мартин“ е най-големият самолет на американските ВВС.