Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Издигнах могъщата сграда, която ще улови и задържи страховитата мощ на Унищожителя на Ра.

Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт, кацнал на свещения си връх.

Когато смъртта ме отнесе, ще бъда положен в същата велика сграда и ще я използвам за своя гробница.

— Интересно — промърмори Алби.

Унищожителят на Ра беше древноегипетското название на убийственото слънчево петно Тартар, което щеше да унищожи Земята, ако Джак не беше възстановил ключовия камък на Голямата пирамида и не бе уловил лъчите му в кристалната му структура.

Но погледът на Алби беше прикован към друга част от текста:

Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт от свещения си връх.

— Който бди над невъзможния лабиринт — прочете на глас Алби. — Върховният Лабиринт.

Бързо потърси египетския термин Акер.

За момент си помисли, че може да се отнася за Големия сфинкс — който несъмнено беше „неуморно бдящ“, — но това не можеше да е вярно. Големият сфинкс се намираше в падина под пирамидите, а не на планински връх.

Оказа се, че Акер е египетски бог — и по-точно богът, който посреща мъртвите фараони в Отвъдния свят и ги води през него.

Освен това той беше много стар бог, дори по египетските стандарти.

Акер се появяваше в първите египетски митове, които бяха много по-ранни от познатите истории за Озирис, Изида, Хор и дори Ра. Беше по-ранен и от пирамидите.

— Той бди над лабиринта от свещения си връх… — каза Алби.

Най-високият планински масив в Египет се намираше на Синайския полуостров от другата страна на Суецкия канал, на доста голямо разстояние от Гиза. По-близо се намираха планините в Източната пустиня, където Сахара достигаше до Червено море.

Алби се намръщи. Това изискваше по-подробно проучване.

Реши да се заеме с него по-късно, защото много му се искаше да проследи нещо, което беше казала Йоланте преди да замине за Мон Сен Мишел с Джак.

Беше казала, че в миналото учени като Нютон, Питагор и Алберт Айнщайн са обсъждали петте железни планини.

„Айнщайн“ — помисли си Алби.

Лили също беше споменала Айнщайн в набързо надрасканата бележка до Джак — нещо за Айнщайн, Александър Фридман и к>0.

Алби знаеше какво означава това.

Уравнението на Фридман. Сложна математическа формула, обясняваща разширяването на вселената. Но ако един неин елемент — к — беше по-голям от нула, вселената щеше да се свие в себе си, достигайки сингуларност.

Събитието Омега.

Освен това Айнщайн открай време беше любимец на Алби — неговият най-голям герой.

Като очилато момче особняк, когато брат му и другите момчета на неговата възраст слагаха на стените на стаите си плакати със спортни звезди и рок групи, Алби беше закачил плакат на Алберт Айнщайн с прочутия му цитат:

ВЕЛИКИТЕ ДУХОВЕ ВИНАГИ СА СЕ СБЛЪСКВАЛИ С ЯРОСТНАТА ОПОЗИЦИЯ НА ПОСРЕДСТВЕНИТЕ УМОВЕ.

Това означаваше също, че Алби беше по-запознат от повечето с най-прочутия учен на света.

Разбира се, той знаеше всичко за прочутото уравнение Е=mc 2 , за специалната и общата теория на относителността и за прочутото му писмо до президента Франклин Рузвелт за силата на атома и възможността за създаване на ядрено оръжие — писмото, довело до създаването на Проекта Манхатън.

Но Алби беше запознат и с някои не толкова известни факти за Алберт Айнщайн.

Като например това как Айнщайн изчезнал по време на Втората световна война.

След като написал прочутото си писмо до президента, Айнщайн, колкото и странно да изглеждаше, не бил допуснат да участва в Проекта Манхатън. Американското военно разузнаване смятало, че левичарските му политически възгледи представляват опасност за сигурността на начинанието.

Американските военноморски сили обаче били на друго мнение и с радост го наели по време на войната. Алби знаеше, че работата на Айнщайн през тези четири години открай време е забулена в тайна.

И затова реши да провери дали няма нещо свързано с Айнщайн във флотския архив.

Наложи се да порови и да заобиколи няколко защитни стени на военните, но накрая попадна на кодовото име на Айнщайн във флота — г-н Лайт [5] Светлина — Б. пр. .

Това го отведе до няколко документа, сред които един, който направо му взе ума.

Второ писмо до президента, носещо дата 10 април 1945 г.

Върху него бяха сложени няколко червени печата с предупреждението:

НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ

НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ