Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Двамата знаеха как се беше случило. В деня на раждането на Лили в един вулкан в Уганда, за да спаси нея, Магьосника и себе си, Джак беше пъхнал ръката си във водопад от лава.

— Когато го направих, знаех, че сигурно никога вече няма да бъда войник — каза Джак. — Армията не се нуждае от едноръки пехотинци. Но после Магьосника ми изработи тази ръка и тя е страхотна. По-добра от ръката, с която съм се родил. И ме е спасявала в доста напечени ситуации.

Той въздъхна.

— Шантава работа. Понякога онова, което хората смятат за твоя най-голяма слабост, може да се окаже най-голямата ти сила. Вземи например твоята глухота. Някои биха казали, че тя е слабост. Но заради нея ти научи Лили, Зоуи и мен на езика на жестовете и така ни направи по-способни хора. И виж какво стана в Москва. Тъй като си глух, камбаните не могат да ти подействат. Ако питаш мен, това е огромна сила в битката, която ни предстои.

„Джак Уест-младши каза това за теб“ — помисли си Алби в имението на Хадес, след като екипът на Джак замина за Мон Сен Мишел, а този на Зоуи — в Рим.

Никой никога нямаше да нарече Джак супергерой, но той наистина имаше една суперсила — способността да те накара да повярваш, че си способен на всичко.

Имението на Хадес,

Елзас-Лотарингия, Франция

24 декември, 22:50

Алби примигна и излезе от унеса си.

Беше късно и всичко в имението на Хадес в горите на Източна Франция беше притихнало.

Алби седеше в стаята за комуникации и очакваше напрегнато новини от Мон Сен Мишел и Рим. Истън беше навън, недалеч от къщата при езерото. Току-що беше изпълнил „специалната задача“, дадена му от Стреч, и оставяше завършения продукт в дузина кутии в специалното подземно хранилище под къщата.

Докато чакаше, Алби беше направил сериозни проучвания върху петте железни планини и връзката им с Луната.

Оказваше се, че Луната е наистина странно небесно тяло.

Фактът, че идеално покриваше слънцето по време на затъмнение — това, че дисковете им изглеждаха с еднакви размери, беше съвпадение, вероятността за което направо не можеше да се изчисли. Слънцето беше четиристотин пъти по-голямо от Луната, но и в същото време се намираше четиристотин пъти по-далече от Земята. Освен това Луната винаги беше обърната към Земята с едната си страна. И подобно на Юпитер, предпазваше Земята от астероиди и метеорити. Играеше ролята на неин защитник.

Едно нещо, което отне много време на Алби, беше разгадаването на въртенето на Луната около Земята и оста й, което му даваше възможност да определи къде ще се намира тя над определена точки на Земята в даден момент, но накрая успя да се справи. След това се зае със задачата на Джак да намери каквото може за Върховния Лабиринт.

С помощта на програми за превеждане на йероглифи попадна на няколко споменавания на лабиринти в колекцията артефакти и документи на Джак от фермата — онези, които бяха свързани с мисията му за Седемте смъртоносни чудеса и Голямата пирамида в Гиза.

Първото споменаване беше от частично запазен гръцки свитък в ужасно състояние, в който се споменаваше най-прочутият лабиринт в историята — този на цар Минос на остров Крит, където владетелят държал ужасното си чудовище Минотавър.

Алби погледна изображението на свитъка на компютърния екран.

Според програмата преводач текстът гласеше: „… влязох в… лабиринта заедно със… сина на брат ми, знатния Тезей, и… мъж на име Астерион, пратен от… другия ми брат… “

Повредите в свитъка правеха разчитането му трудно, но явно документът представляваше някакво преразказване на легендата за Тезей.

Алби познаваше добре историята. Подобно на много момчета, той я обичаше много. Това беше един от най-известните митове на света за героизъм и храброст.

На всеки девет години жестокият цар Минос изисквал от град Атина да му праща като данък по седем младежи и седем девици. След пристигането си на Крит младежите били затваряни в лабиринта, където били преследвани и убивани от Минотавъра.

Ужасен от това, Тезей, който бил син на атинския цар, решил да отиде доброволно като жертва. Влязъл в лабиринта, убил Минотавъра и с помощта на кълбо прежда, дадено му от дъщерята на цар Минос Ариадна, успял да намери обратния път навън.

Второто споменаване на лабиринт, на което попадна Алби, беше много по-вълнуващо.

То беше от фотография на египетски йероглифи на стената на гробница под Стъпаловидната пирамида в Сакара в Египет и беше запазено много по-добре. Щом прочете първия ред, Алби се наведе с интерес към екрана.