Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Като човек, прекарал голяма част от живота си в посещаване на невероятни места и вършене на опасни неща — и който най-вече обичаше да се крие от всички, когато не се занимаваше с това, — на Джак му харесваше да вижда реални хора в реалния свят. Техните интереси и страсти го очароваха.

Майката на едно момиче беше парамедик — и беше страхотна.

Имаше също адвокат, счетоводител и директор на хедж фонд.

Счетоводителят беше Фил, таткото на Тили Маккаръл. Джак се беше срещал няколко пъти с него, тъй като Тили и Лили бяха приятелки.

Фил Маккаръл беше дребен оплешивяващ очилат мъж и не беше от най-талантливите оратори.

Всъщност горкият Фил беше ужасен оратор.

Потеше се и заекваше, докато разказваше на децата с какво се занимава.

— Учих в гимназия „Гирауийн“ тук, в Западна Австралия. Аз… ъ-ъ-ъ… станах СПС, докато разнасях пици вечер, а после и СФА, докато работех за една фирма в града…

Хлапетата започнаха да се въртят и да кашлят — сигурен знак, че Фил е изгубил вниманието им.

Накрая той измънка едно „Благодаря“ и се затътри към мястото си, изпратен с неубедителни аплодисменти.

Джак изпита съжаление към Фил и го потупа по рамото, когато счетоводителят седна до него и избърса с облекчение потта от челото си.

Следващият говорител, онзи от хедж фонда, излезе с енергична крачка пред бялата дъска.

Дон Далтън беше пълна противоположност на Фил Маккаръл — забавен, харизматичен и веднага грабна вниманието на децата — най-вече като им каза какви пари изкарва в „Далтън Фъндс Мениджмънт“.

После дойде ред на Джак (професия — историк) и той направи кратка, но интересна презентация, която започна с въпроса:

— Знаете ли за Голямата пирамида?

— Да — отвърнаха в хор децата.

— А знаете ли, че тя е с почти три метра по-ниска, отколкото би трябвало да е?

След това показа диапозитив с пирамидите в Гиза — и наистина, Голямата пирамида беше с равен връх, тъй като ключовият й камък липсваше. Не разказа как е намерил парчетата от върха и ги е върнал на мястото им точно навреме, за да избегне унищожението на света, но въпреки това разказът му беше много интересен.

После си седна и отстъпи сцената на Зоуи.

Тя влезе в класната стая с пълно бойно снаряжение — каска, броня, лазерен мерник, камуфлажно облекло, кубинки и оръжия — много оръжия.

Децата зяпнаха.

Зоуи открадна шоуто.

Да видиш войник от специалните части в пълно бойно снаряжение беше страхотно. Още по-страхотно беше, че войникът е жена.

Джак се усмихна в дъното на стаята, докато децата я засипваха с въпроси.

И тогава чу изсумтяването на мъжа до него — Далтън, онзи с хедж фонда.

— Хм, чакай да разберат колко се плаща в армията — промърмори той.

След училище Джак и Зоуи вечеряха с Лили и Алби.

— Е, Лили — каза Джак. — Какво научи от беседите днес?

Лили сви замислено устни.

— Научих, че Зоуи наистина сритва задници. И че ако искам да направя много пари, трябва да си основа хедж фонд като таткото на Лиъм Далтън, макар че не съм съвсем сигурна какво е хедж фонд.

— И аз не съм — каза Зоуи.

— Добре, ще попитам по друг начин — каза Джак.

— Като изключите Зоуи и мен, тъй като ни познавате, кого намерихте за най-впечатляващ?

— Аз харесах госпожата парамедик — каза Алби.

— И на мен ми хареса — каза Лили. — Но господин Далтън говори най-добре.

— Добре — кимна Джак. — А знаете ли аз кого намерих за най-впечатляващ?

— Кого?

— Таткото на Тили. Господин Маккаръл.

— Господин Маккаръл? Защо? Той беше малко скучен и изобщо не го биваше в говоренето.

— Първо, млада госпожице, никой не е скучен — строго каза Джак. — Никога не наричаме някого скучен. Всеки има своята интересна история. Трябва само да се вслушаш и ще я откриеш. Докато слушах господин Маккаръл и господин Далтън, научих доста неща за тях.

— Какви?

— Първо, научих, че господин Маккаръл е завършил държавно училище и после е учил за СПС, тоест сертифициран практикуващ счетоводител, а това никак не е лесно. И го е направил, докато е работил като разносвач на пици . А след това е станал СФА. Това вече е сериозно. СФА означава сертифициран финансов аналитик и тази квалификация е много трудна, една от най-трудните на света. Трябва да учиш години наред и да вземеш поредица наистина много тежки изпити, за да получиш сертификата. Вярно, господин Далтън направи добро представление и да, той изкарва много пари, но знаете ли, че „Далтън Фъндс Мениджмънт“ е основан от баща му? На господин Далтън не му се е налагало да получава никакви квалификации, за да заеме поста си и да изкарва куп пари. Господин Маккаръл може да не е най-добрият на сцената, но ако се беше заслушала в онова, което каза, щеше да видиш човек, който е тръгнал от обществено училище в покрайнините на Пърт и е стигнал до достойната за възхищение позиция, на която е днес. Точно такива хора уважавам. И предполагам, че ако му направиш комплимент следващия път, когато се видите, той наистина ще го оцени.