Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Едва тогава Растор насочи погледа си към Мей и сестра Линда.

— Господи, къде са ми обноските — каза той. — Не ви се представих. Дами, аз съм генерал Гартън Растор, командир на Елитната царска гвардия, която от две хиляди години се втъкава във водещите военни сили на света. От римските легиони през армиите на Наполеон и до различните национални въоръжени сили днес, Царската гвардия винаги е присъствала в тях по някакъв начин, за да представлява интересите на Четирите царства. Все пак аз отсъствах от царското общество през последните две години поради неразбирателство с някои негови представители. Философиите ни за властта се разминаваха. Това ми осигури кратък престой в Ереб. Но сега отново съм на свобода и изглежда, че в отсъствието ми светът се е променил към по-добро.

Генералът ги изгледа пронизително.

— Имате вид на весталка — каза той на сестра Линда.

Линда кимна.

— Член съм на ордена. Сестра Линда Фадел.

Генерал Растор се обърна към Мей.

— А вие?

— Аз… — започна Мей.

— Вие сте Мейбъл Мериуедър, или Мей за вашите близки и приятели. — Растор се ухили. — Вие сте майката на мъжа на име Уест и навремето сте били съпруга на човек, известен като Вълка. Преди злополучното ми изпадане в немилост проучвах сина ви в случай че ми се наложи да го убия. Първото, което направих, беше да открия хората, които обича.

— Стига с глупостите. Какво искате? — попита Мей.

Растор се усмихна и погали облегалката на великолепния си трон.

— Знаете ли историята на този трон? Истинско произведение на изкуството, дело на самия Джан Лоренцо Бернини. Но поради великолепния му балдахин и внушителния интериор на базиликата малцина посетители му обръщат внимание. Жалко, защото този трон е всъщност най-важният артефакт на това място, тъй като е създаден в чест на много по-важен трон, който се намира във Върховния Лабиринт. Какво искам ли?

— Да управлявате света като тиран? — подкани го Мей.

Растор поклати глава.

— Някои от търсещите Световния трон го желаят, за да бъде властта им абсолютна. Други като монасите на Омега го искат, за да подчинят жените. Аз не искам нито едното, нито другото. Аз намирам наслада във вилнеенето, хаоса, нихилизма. Какво искам ли, мадам? Искам да попреча на всеки да седне на онзи трон и така да си осигуря място на първия ред за най-великото събитие на всички времена — края на вселената .

Изгледа твърдо двете жени.

— Вие, весталке, не сте ми нужна. Но вие, госпожо Мериуедър, сте ценна за мен.

С тези думи той кимна на капитана си, който опря пистолет в тила на сестра Линда…

Изтрещя изстрел…

… и главата на капитана се пръсна, простреляна отстрани. През изненаданите погледи на Линда и Мей той се свлече на земята.

Зоуи се появи иззад една колона с димящ пистолет, насочен към Растор и хората му. Агнес я следваше плътно.

— Прочутата госпожица Кисейн — каза Растор. — Съпругата на капитан Уест. За мен е удоволствие да се срещнем.

— Мей. Линда. Насам. Махаме се — извика Зоуи, като продължаваше да се цели в Растор. — Не ме карай да те убивам, приятел.

Той само сви рамене.

— Не се страхувам от смъртта. Всъщност приветствам я.

— Руфъс, идвай — каза Зоуи в микрофона си.

Черният Су-37 се спусна отвесно през дупката в покрива на „Св. Петър“ и оглушителният рев на двигателите му изпълни базиликата.

Мей можеше да види Руфъс в пилотското кресло, докато вещо вкарваше самолета си вътре е гигантската църква!

Машината се приземи върху останките от купола и Зоуи поведе Линда, Агнес и Мей нагоре по купчината към отворения бомбен отсек.

Растор гледаше невъзмутимо.

— Не мислете, че сте единствените, които си имат самолети с вертикално излитане и кацане — извика след тях.

В същия момент огромна сянка премина над голямата дупка в покрива — сянка с размерите на товарен самолет, но с цели четири двигателя вместо стандартните два.

Зоуи погледна нагоре и ченето й увисна.

Беше чела за тези самолети, но никога не ги беше виждала. Току-що бяха излезли от прототипната фаза.

Това беше „Боинг Куад ТилтРотор“, следващото поколение V-22 „Оспри“. Все още нямаше официално име, но онези, които знаеха за него, бяха започнали да го наричат V-88 „Кондор“.

Докато „Оспри“ беше двумоторен самолет със средни размери, „Кондор“ беше няколко пъти по-голям. Бе огромен самолет с четири крила и четири роторни двигателя с фюзелажа на С-130 „Херкулес“. На него се гледаше като на машина на бъдещето — самолет с огромен обхват и способност да се приземява на места, където няма писти. Имаше планове за различни негови версии, в това число товарни, за превозване на персонал и дори за летяща крепост, въоръжена с какви ли не оръдия, картечници и ракети.