Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Едната от стените на хранилището е заета от големи метални чекмеджета със стъклени врати, през които може да се види съдържанието им.

Другата страна прилича на операционна зала в университетска болница и има отделен със стъкло балкон за наблюдение, от който зрителите — като папата например — могат да гледат как експертите вътре работят с деликатните съкровища. До този балкон се стига през отделна врата в дългия коридор.

Мей и Линда се промъкнаха безшумно в балкона и надникнаха през стъклото. Четиримата мъже, които бяха изтичали покрай тях, сега стояха в Хранилище XXII около един голям предмет в центъра му.

— Леле… — ахна Мей.

Не беше сигурна какво беше очаквала да види в Хранилище XXII, най-ревниво пазеното място във Ватикана.

Може би кръста на Христос или може би чашата от Тайната вечеря, или пък някакъв древен текст, написан от самия Исус от Назарет.

Но нищо не я беше подготвило за това.

На едната стена, поставени в стъклени шкафове, имаше две големи каменни плочи с приличащи си изображения върху тях — свързани помежду си кръгове:

— Това вдясно е Сефирот от Кабала — каза Мей. — Дървото на живота.

— А другото изображение е скандинавско — каза Линда. — Дървото Игдрасил, на което бил обесен Один, известно също като Дървото на смъртта.

Във всяка друга стая двете плочи щяха да доминират над всичко останало. Но не и тук.

Централното място в стерилното хранилище се заемаше от нещо още по-поразително — огромна статуя от пясъчник, изобразяваща изправена кобра.

Тя беше огромна, с височина някъде около два и петдесет.

Заемаше по-голямата част от пространството.

И беше плашеща — голямата каменна змия изглеждаше замръзнала насред атака, вдигната на опашката си, с оголени свирепи зъби.

— Какво… по… дяволите? — промълви сестра Линда.

— Статуя на змия?

— Статуята на змията — прошепна Вей, припомняйки си бележките на румънски, които Джак и Зоуи бяха намерили в централата на ордена на Омега във Венеция. — Нея са търсели монасите на Омега. И това не е просто някаква стара статуя. Това е уреус.

Линда се намръщи.

— Но какво прави тук? Във Ватикана?

Като историк сестра Линда знаеше какво е уреус — изправената кобра, красяща короната или немес на египетските фараони. Това беше върховният символ на властта в Древен Египет. Статуите и бюстовете на фараоните винаги включваха уреус на короните им.

Докато оглеждаха гигантската статуя, мъжете в хранилището прелистваха някакви стари подвързани с кожа книги с голям формат, извадени от чекмеджетата наоколо. В тях Мей зърна две изображения, които беше виждала и преди.

И двете показваха Големия сфинкс в Гиза.

Първото беше прочута скица на главата на Сфинкса, направена от Виван Денон през 1798 г., когато Денон участвал в известната експедиция на Наполеон до Египет.

Тя показваше Сфинкса почти напълно засипан от пустинните пясъци и френски учени, които стоят на главата му и правят измервания:

Второто изображение също показваше Сфинкса и също беше добре известно в историческите кръгове — малко размазана черно-бяла въздушна снимка, направена през 20-те години на миналия век от балон с горещ въздух, на която Сфинксът беше наполовина погребан в пясъка:

Дъхът на Мей секна, когато тя изведнъж осъзна произхода на гигантския уреус в хранилището под нея.

„Разбира се — помисли си тя. — Католическата църква е култът към Амон-Ра. Слънчевият култ от оазиса Сива в Египет. Естествено, че ще пази най-важното си съкровище в най-строго пазеното хранилище“.

— Линда — тихо каза тя. — Това не е просто някакъв уреус от египетска статуя. А най-прочутият липсващ уреус от всички. Този на Големия сфинкс от Гиза.

Четиримата мъже, които бяха изтичали покрай Мей и Линда към Хранилище XXII, се събраха около огромната каменна статуя на кобрата. Оглеждаха я внимателно, снимаха я и изучаваха изписаните по нея йероглифи.

Приглушените им гласове достигаха до Мей и Линда през стъклото:

— … Брат Езекил каза, че множителят е изписан някъде по уреуса…

Мей погледна Линда.

— Езекил. Тези типове са от ордена на Омега.