Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Мей — рече тя, — даваш ли си сметка, че жена никога не е стъпвала тук?

Мей се намръщи.

— Не е ли тъжно, че никоя от аврамическите религии — християнството, юдаизма и исляма, — не се отнася добре към жените?

— Чисто пилеене на талант — съгласи се сестра Линда.

Двете продължиха към Тайния архив.

В папския кабинет Зоуи четеше ежедневните доклади за последната седмица.

Различни неща веднага приковаха вниманието й.

Сфинкса беше посетил Ватикана по-рано през деня и бе поискал две неща — Ватиканския глобус и синята Орфеева камбана.

Папата беше писал до старшите си съветници: ще дадем на Сфинкса глобуса, но не и всичките ни исторически сведения за Орфеевата камбана. Засега трябва да запазим камбаната при нас, за да се уверим, че ще спази обещанията си. Ключовите бележки за местоположението й бяха занесени на сигурно съхранение у емисаря на Албано…“

— Емисарят на Албано? — повтори на глас Зоуи и извика към сестра Агнес в преддверието. — Да си чувала за някой си Албано? Или за негов емисар?

— Мисля, че имаше дук Албано — отвърна Агнес. — Предполагам, че емисарят е някакъв негов подчинен.

— Ще трябва да разберем кой е той… — каза Зоуи. — О, Господи!

— Какво има? — Агнес надникна в кабинета.

Зоуи гледаше поредните два документа в папката.

Първият беше съобщение до папата.

Зоуи го прочете на глас:

— Ваше светейшество, агентите ни заминаха да търсят монахинята отстъпник д-р Трейси Лин Смит. Установихме, че работи в лагер за бежанци в Сицилия. Но когато пристигнахме там, тя вече беше избягала. Имаме информация, че в момента работи с Лекари без граници някъде в Сирия. В момента проверяваме тези следи.

Отговорът на папата беше на втория документ, закрепен с кламер за първия:

Открийте я и я убийте.

Зоуи се обърна към Агнес.

— Доктор Трейси Смит. Линда я спомена в имението на Хадес. Каза, че проучвала Камбаните на сирените. Била е една от вашите монахини.

— Беше, да — каза Агнес. — Трейси напусна ордена ни преди година и след това изчезна от радара.

— Явно е била важна, щом Църквата е поръчала убийството й — каза Зоуи.

— Така е — отвърна Агнес. — Сестра Трейси беше блестящ доктор. Специалист по уши-нос-гърло. Преди да напусне, беше една от водещите ни специалисти по Камбаните на сирените. Провеждаше подробни изследвания върху тях в звуконепроницаеми помещения, измерваше акустичните им вълни, начина, по който въздействат върху вътрешното ухо, такива работи. Но освен това много съчувстваше на положението на мигрантите и бедните. Накрая напусна ордена ни с отвращение, като каза, че било глупаво да се занимаваш с възвишени въпроси, когато обикновените хора гладуват. Не се изненадвам, че се е заела да се грижи за бежанци в Сицилия и че е заминала с Лекари без граници във военна зона в Сирия. Такава си беше Трейси.

— А сега Католическата църква иска смъртта й — каза Зоуи. — В каквато и военна зона да се намира, трябва да я намерим преди да са го направили убийците.

Входът към подземните хранилища на Тайния архив на Ватикана се намира в двора Белведере, просторно правоъгълно пространство с прекрасна морава.

Мей Мериуедър и сестра Линда Фадел минаха направо през моравата и влязоха в архива, без да спират до неколцината охранители и швейцарски гвардейци, които лежаха на постовете си.

Взеха асансьора до четвъртия подземен етаж, най-долния.

Озоваха се в дълъг коридор, от двете страни на който се намираха вратите на множество хранилища. Най-далечното беше и най-строго охраняваното — Хранилище XXII. Херметически затворени врати и високотехнологични ключалки пазеха прибраните там съкровища.

На Мей и Линда не им се налагаше да ходят чак до него.

Те отвориха вратата на по-маловажното Хранилище IX, посочено от Бърти в съобщението му до Йоланте.

— Спомените ми за Франсис Ксавиер са мъгляви — каза Мей. — Щом дневникът му е толкова важен, защо не е в Хранилище XXII?

— Ксавиер е бил изпратен на тайната си мисия от папа Павел III. Когато Ксавиер пратил дневника си обратно в Рим, папата вече бил мъртъв. Предполагам, че мисията е била толкова секретна, че папата не е казал на никого за нея. Така че когато дневникът пристигнал от Индия, двамата души, които знаели колко е важен той — папата и самият Ксавиер, — вече ги нямало. Предполагам, че са запазили дневника просто като спомен за прочутия светец. Точно така умират знанията — на книжните рафтове, пред очите на всички.