Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Кардинал Мендоса към Джак в „Четирите легендарни царства“

Ватикана Рим, Италия

23 декември, 20:00

Докато Джак влизаше в Мон Сен Мишел във Франция, Зоуи и Мей приближаваха Рим с Руфъс и сестри Линда и Агнес.

Беше вечер и четирите жени, скупчени зад Руфъс в кабината на изтребителя-бомбардировач, видяха на хоризонта светлините много преди самият град да се появи пред очите им.

А когато приближиха още, видяха и стълбовете пушек, издигащи се към нощното небе.

Накрая Вечният град се появи пред тях и Мей рязко си пое дъх.

— Тук определено е звъняла Камбана на сирените, също като в Москва — каза тя.

— Но за разлика от Москва, явно е ударила през деня, когато жителите вече са били будни — уточни Зоуи.

Резултатите бяха катастрофални.

Навсякъде бушуваха пожари.

Пътнически самолети се бяха разбили на международното летище „Леонардо да Винчи“ и в предградията около него.

Зоуи видя над десет самолета, разбили се в жилищни блокове, офис сгради, магистрали и къщи. Десет от тях още горяха.

Навсякъде из града имаше катастрофирали коли и автобуси.

Два открити автобуса се бяха разбили в Колизея и изпадналите им в кома пътници бяха разхвърляни навсякъде.

Други туристически автобуси бяха паднали в река Тибър.

Гигантски стълб черен пушек се издигаше в небето в района на огромната железопътна гара — два високоскоростни влака се бяха блъснали с пълна скорост в терминала, след като машинистите им бяха изпаднали в безсъзнание.

Ако се съдеше по останките — премазани локомотиви и смачкани пътнически вагони, лежащи от двете страни на линиите подобно на огромни мъртви змии, — сблъсъците бяха колосални.

И хората!

Лежаха навсякъде, проснати там, където са се намирали, когато камбаната е ударила.

Туристи, местни жители, работници, бездомници. Всички лежаха в безсъзнание на земята.

— Исусе Христе… — промълви Руфъс, докато оглеждаше спящия град. — О, извинете. Богохулство — добави, когато се сети за сестри Линда и Агнес, които бяха зад него.

— Няма значение — каза сестра Линда. — Между другото, името му всъщност е Исус от Назарет и е бил просто човек. Вярно, много харизматичен и влиятелен човек, част от царския свят, но все пак човек.

Зоуи също оглеждаше пустия град.

Погледът й се спря върху гигантския купол на базиликата „Св. Петър“, която се извисяваше над Рим. Злачните градини на Ватикана се простираха от двете й страни — редки зелени петна насред иначе сиво-белия град.

— Закарай ни, Руфъс. До „Свети Петър“.

Докато летяха над притихналия град, Зоуи се обърна към сестра Линда.

— Добре, кажете ми повече за този дневник на Хавиер. Какво е той и кой е Хавиер? Не познавам никакви известни личности с това име.

Линда се усмихна.

— О, познавате го. Той е бил един от най-големите пътешественици и мисионери на Църквата. Просто го познавате с английския вариант на името му. В Църквата е известен като Франциско Хавиер, но светът го познава като Франсис Ксавиер или Франсоа Ксавие.

— Йезуитът, който пътувал до Индия и Азия да разпространява християнството ли? — попита Зоуи.

— Същият — потвърди Линда. — През 1541 година Франсис Ксавиер бил пратен от Павел III в Азия уж да покръства тамошните езичници, но малцина знаят, че папата го е натоварил и със секретна мисия. Опитите на Ксавиер да изпълни тази задача са записани в дневник, който той изпратил във Ватикана малко преди смъртта си през 1552 година. Онези, които знаят за него, го наричат дневника на Хавиер и според една от нашите монахини, която го видяла преди векове, в него се споменава местоположението на поне една от железните планини. В продължение на близо петстотин години дневникът се пази в Тайния архив на Ватикана.

След няколко минути самолетът увисна над площада пред базиликата.

Обикновено оживеният огромен площад беше неестествено притихнал.

Хиляди туристи лежаха на земята, поразени от удара на камбаната. Туристически автобуси и коли се бяха ударили в стълбове и сгради. Един автобус се беше преобърнал до високия обелиск, който се издигаше в центъра на площада.

Руфъс приземи самолета точно пред стъпалата на базиликата „Св. Петър“, тъй като това беше единственото място, където можеше да го направи, без неволно да смачка някоя невинна душа.

Зоуи и останалите слязоха от бомбения отсек и се загледаха в древния Рим, Вечния град, сега превърнал се в притихнал град.