Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Очите на Джак се разшириха от мащабите на плана на Сфинкса.

Това беше безумно.

Сфинкса го изгледа предизвикателно.

— И ще управлявам света с железен юмрук. Хората се нуждаят от владетел, който ясно определя правилата и условията на живота. Управляваният свят е по-добрият свят. Аз се боря за по-добър свят, капитане. Кажи ми, ти за какво се бориш? Знаеш ли изобщо?

Джак се намръщи. Това беше прекалено. От долните нива се чуваха забързани стъпки. Хората на Сфинкса идваха, а той искаше от него да оправдава каузата, за която се бори.

— За потиснатите ли се бориш? — попита Сфинкса. — И те потиснати ли са, или просто невежи? Прекалено глупави, за да знаят, че вселената не се свежда само до тях?

— Боря се за онези, които не могат да се борят сами за себе си — отвърна Джак.

— О, я стига! Това е фаталната ти слабост, капитане. На теб ти пука. Това твое съчувствие ще те довърши.

— Ако аз съм единственият, който се изправя срещу теб, нищо против — каза Джак.

— Това е друга твоя голяма слабост, капитане. Не си знаеш мястото. Помни ми думите. Когато този свят свърши, когато любимите ти хора лежат окървавени и мъртви около теб, а аз стоя над пребитото ти тяло с ботуш на гърлото ти, тогава ще си научиш мястото. Поетът Робърт Браунинг пише, че човек трябва да се стреми към онова, което е отвъд обхвата му. Той греши. Всеки човек трябва да си знае мястото. И не бива да се стреми към нещо повече. А ти вече се опита да достигнеш много по-далече, отколкото ти се полага.

— И ще продължа да го правя до края — отвърна Джак.

— А аз ще се боря много по-дълго от теб — изрева Сфинкса. — Вярвам в онова, което искам, капитане. Посветил съм се да създам моя нов свят на ниво, каквото не можеш да си представиш. А ти? В какво вярваш всъщност?

Джак не отговори.

Сфинкса се намръщи, махна пренебрежително с ръка и се обърна.

— Сбогом, капитан Уест. Уви, не ти е писано да видиш моя свят, защото няма да напуснеш жив този остров. На него има двеста бронзови, на които ще заповядам да те намерят и да те убият.

Сфинкса повиши глас.

— Мои верни войници! Убийте монасите и — той посочи нагоре към Джак — онзи мъж и онази жена! Дион! Заеми се с това. Когато приключиш, направи Падането и ела при мен.

— Да, ваше величество — отвърна Дион.

И Сфинкса излезе от Залата на падащия храм, следван по петите от Мендоса, Хлоя и Яго.

Бърти и отец Расмусен стояха до Падащия храм и Дион, а Джак и Йоланте бяха горе на балкона…

… докато двеста бронзови автомати пристъпваха към тях, за да ги убият.

— Джак, трябва ни Бърти и цялата информация в главата му! — извика Йоланте.

— Добре! — Джак извади вярната си „Магхук“.

Бърти, който беше долу на източния мост, не знаеше какво да прави. Беше виждал какво ли не през живота си, но нищо като това.

Рязко се обърна, когато най-неочаквано един бронзов изскочи, сграбчи отец Расмусен за главата и с едно жестоко извъртане я откъсна.

Кръвта изригна на фонтан и обезглавеното тяло на младия свещеник падна на земята.

Безликият бронзов автомат пусна главата, сякаш не представляваше нищо, и се обърна към Бърти.

Стоящият зад автоматите Дион се изсмя жестоко.

Джак се възползва от моментното отклоняване на вниманието.

— Бърти! Качи се веднага на храма! — извика той.

Шокиран от участта на Расмусен, Бърти се втурна с всички сили към храма, преследван от двайсет бронзови и трима сребърни.

В същото време Джак изстреля магнитната си кука от балкона от другата страна на залата към най-близкия кран с прожектор.

Куката се удари в металната рамка, задържа се…

… и без да се колебае нито за миг, Джак скочи от балкона, понесе се на широка дъга през западната страна на пещерата и се приземи на храма, точно до централния обелиск.

Бърти се катереше по склоновете и стълбищата на горната половина на храма, преследван от бронзовите и сребърните.

— Бърти! По-бързо! — извика Джак.

Бърти стигна до обелиска точно когато един бронзов замахна към глезените му, препъна го…

… и монахът падна в краката на Джак.

Бронзовите и сребърните напредваха по склоновете на храма — безлики чудовища, които не спираха нито за миг: единствената им цел беше да хванат Джак и Бърти и да ги убият.

Планът на Джак беше да се залюлее обратно до балкона с Бърти, но автоматите бяха твърде бързи и вече го бяха заобиколили и препречваха пътя му за отстъпление.

Дион се разсмя.

— Този път няма измъкване, капитане! — извика той. — Време е да умреш!