Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Това е мъжът, който станах, татко — каза той, като леко заваляше думите заради раната. — Противен и гротесков както отвън, така и отвътре. Не надценявай ролята си в създаването ми. Не ти ме накара да те мразя. От години поддържах контакт със Сфинкса. Именно той убеди мен и Зайтан да посегнем на живота ти в края на Игрите. Именно той стана наш приемен баща и ни накара да те намразим.

— Прощавам ти, сине — неочаквано и прочувствено рече Хадес. — Прощавам ти за това. Предполагам, че докато светът се е устремил към края на всичко, аз… аз също търся твоята прошка.

Дион го изгледа студено, с непроницаемо лице.

— Прошка ли, татко? Ще ти дам прошка.

Щракна с пръсти и от сенките изскочиха Йегер Айнс и трима от рицарите му с вдигнати оръжия.

В Залата на Падащия храм Джак гледаше в захлас как храмът се издига отново, теглен от могъщите вериги, заедно една фигура, стояща победоносно до централния обелиск.

Широко усмихнат, Сфинкса вдигна ликуващо свита в юмрук ръка.

Скочи от храма и Мендоса го прегърна. Яго го тупна по гърба. Хлоя ръкопляскаше възторжено и се усмихваше.

Джак гледаше как Сфинкса показва на събралите се около него ръката си, върху пръстите на която беше жигосано нещо.

— Ръката ми е ключът … — достигнаха до него думите на Сфинкса. — Преводът всъщност е жигосани , а не наточени.

— Ваше величество, желаете ли и Дион да изпълни Падането за всеки случай? Ако някой от противниците ни намери друга желязна планина и се стигне до съревнование в Лабиринта, това може да ни е от полза. Дион може да извърши Падането тук или на втората желязна планина при обсерваторията.

Сфинкса се замисли за момент.

— Трябва да тръгвам. Нека го направи тук, след като замина.

— Както наредите — с поклон отвърна кардинал Мендоса.

Сфинкса тръгна към изхода.

— Е, в такъв случай към Лабиринта. Госпожице Карнарвън, кардинале, идвате с мен. Кардинале, у теб ли са бележките на Имхотеп Велики за преминаването през лабиринта? В случай, че Императорският път е затворен за нас.

Джак наостри уши.

Имхотеп.

Нима древният египетски архитект и поклонник на Амон-Ра беше оставил наръчник за Лабиринта?

— Навсякъде нося със себе си копие на бележките му, ваше величество — отвърна Мендоса.

— Не бива да се бавим — каза Сфинкса, без да забавя крачка. — Събитието Омега ще настъпи след няколко дни. Време е да взема трона си.

— Ваше величество, само още едно нещо — каза Мендоса и забърза да го настигне. — Какво да правим с отец Расмусен, брат Дагоберт и останалите монаси тук?

Сфинкса спря.

Погледна Расмусен, Дагоберт и останалите трима монаси от манастира, сякаш те бяха незначителна подробност, която е забравил.

— Е, не можем да ги оставим да разказват на когото им падне какво са видели тук — безгрижно рече той. — Наредете на бронзовите да им откъснат главите и да хвърлят телата им в шахтата.

Бърти пребледня.

Лицето на Расмусен се наля с кръв от ужас.

— Господарю, умолявам ви, единственото ми желание е да служа…

— Ваше величество! — извика глас, който накара Расмусен да млъкне, а Сфинкса и Джак рязко да се обърнат — Джак горе на балкона, а Сфинкса долу на източния мост.

Дион влезе в залата.

Следваше го Хадес, воден от Йегер Айнс и тримата рицари.

— О, Господи… — промълви Джак.

— Как е дошъл тук…? — ахна Йоланте.

— Виж ти, самият господар Хадес. — Сфинкса се усмихна широко и хладните му сиви очи блеснаха доволно. — Добре де, бившият господар Хадес.

Хадес стоеше предизвикателно, заобиколен от враговете си — от Сфинкса, от ожесточения си син Дион и от вбесения си брат Яго, царския тъмничар.

— Ти ми открадна сина, Хардин — с равен глас каза Хадес. — И го обърна против мен.

— Не беше трудно, Антъни — отвърна Сфинкса. — Ти управляваше като владетел от старата школа. Очакваше вярност само заради короната си. Но хората се нуждаят от нещо повече. — Той посочи Дион. — Царските синове трябва да знаят бъдещето си. — После посочи Яго. — Царските братя се нуждаят от нещо повече от пощенски картички. И не мисля, че точно ти трябва да ни проповядваш вярност, Антъни. От края на Големите игри ти загърби царския свят и премина на страната на Джак Уест. — Сфинкса сви рамене. — Колкото до Дион, аз му предложих повече, отколкото ти би могъл да предложиш някога. Предложих му власт, каквато не е виждана в модерния свят. Сега той е мой син и като такъв ще бъде мой наследник. Аз го правя наследник на трона на целия свят, а не на някакво си затънтено подземно царство.