Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Прекъсна я рев на хеликоптер — силен и близък.

Шарещият лъч на прожектора му се спусна през лунната шахта и освети залата.

Джак отстъпи по-назад в сенките.

— Предполагам, че това е Сфинкса.

Наистина беше Сфинкса.

В този момент високо в небето над Мон Сен Мишел на островния манастир пристигаше същинска въздушна автоколона.

Пет хеликоптера, летящи във формация стрела и осветяващи с прожекторите си укрепената планина, приближиха върха.

Водещият хеликоптер, този на Сфинкса, беше Ми-4000, същият като онзи, който беше използвал в Рим.

Следваха го четири големи „Чинук“ с по два ротора. Обикновено един „Чинук“ е най-големият в подобна въздушна колона, но не и този път. С напречната си греда и четирите мощни двигателя Ми-4000 беше алфа-мъжкарят в тази глутница.

Водещият хеликоптер кацна на широката тераса на върха на Мон Сен Мишел и следвана от сребърни и бронзови войници, малката фигура на Сфинкса слезе от него и влезе вътре.

От балкона Джак видя как Бърти се появява до Мендоса, Дион и Расмусен при Падащия храм.

Викът на Расмусен се чу ясно дори от това разстояние.

— Брат Дагоберт! Как смееш да караш кардинала да чака!

Унизеният Бърти се поклони извинително.

Джак изпита съчувствие към стария монах и го видя как поглежда крадешком нагоре към балкона.

Минута по-късно настана суматоха…

… и най-неочаквано четири сребристи автомата влязоха в пещерата, следвани от петдесет бронзови, зад които вървеше…

… Сфинкса.

Това беше процесия — процесията на най-могъщия човек на света, Царя на царете, Императора, ескортиран от верните си гвардейци.

С него бяха и Яго Десакс, Хлоя Карнарвън и Йегер Айнс.

Джак впери поглед в Сфинкса.

Не беше виждал Хардин Ланкастър XII от срещата им в имението на Сфинкса в Мароко на южния бряг на Средиземно море — имение, кацнало върху изгубения град Атлас и срещу Скалата на Гибралтар от другата страна на протока.

Джак щеше да помни дълго тази среща.

Именно там Сфинкса, който държеше Лили като заложница, беше принудил Джак и Алойзиъс Найт да свършат мръсната му работа в Атлас.

Тогава Сфинкса беше облечен като притежаващ обширни земи аристократ — риза с колосана яка, безупречно изгладен панталон, елегантни обувки. Висок и с яко телосложение, той беше в отлична форма за мъж в края на петдесетте. И определено създаваше впечатление с широкото си лъвско лице.

Сега носеше военна риза, широки дочени панталони и кубинки. Беше облечен за действие.

Йоланте пък впери поглед в някогашната си асистентка Хлоя Карнарвън.

Мендоса се завтече да посрещне господаря си.

— Ваше величество! Всичко е готово. Йегер Фиер е в лабораторията в Алпите. Екипът му е разкрил пиедестала на Луната. Йегер Фиер казва, че ще е на позиция точно след седем минути.

— Отлично.

— Ваше величество, желаете ли Дион да участва в Падането с вас? Позволено е.

— Не — твърдо отвърна Сфинкса. — Това е исторически момент, кардинале, и когато се напише историята му, трябва да се запомни, че съм го направил сам, в компанията единствено на куража ми. Хайде. Време е да предприема Падането.

Падащият храм

Сфинкса закрачи сам към висящия храм.

Няколко стъпала по наклонените страни на горната половина водеха към големия обелиск на върха. Той ги изкачи спокойно.

— Ваше величество, часът е 20:35 — каза гласът на Мендоса в ухото му. — Йегер Фиер и отрядът в лабораторията докладват, че пиедесталът на Луната е почти на позиция. Деветдесет секунди до началото.

Сфинкса погледна снопа лунна светлина, който проникваше през тавана на пещерата и осветяваше високия обелиск.

Пое си дълбоко дъх.

Дълго беше очаквал този момент. Беше изучавал изпитанието, беше се готвил за него.

„Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв.“

„Монархии и царски фамилии са стигали само дотук“ — помисли си той, защото наследствената власт имаше един фатален недостатък — надарени владетели можеха да създадат тъпоумни наследници. И историята беше показала многократно, че често го правят.

Това обаче беше изпитание за истински владетел.

„Орландо не би могъл да го направи“ — помисли си Сфинкса. Орландо никога не бе подлаган на изпитание и затова не би могъл да бъде подготвен за подобно нещо.

Но Сфинкса беше подлаган.

И беше готов.