Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Долу на единия от мостовете можеха да се различат фигури, които изглеждаха съвсем дребни в сравнение с гигантския храм.

Джак разпозна в една от тях кардинал Рикардо Мендоса, началник на Конгрегацията за доктрината на вярата, или Светата инквизиция, както е била известна в миналото.

Мъжът до него беше по-млад и носеше пластмасова маска, която скриваше ужасно обезобразената му челюст.

„Дион Десакс“ — помисли си Джак. Синът психопат на Хадес.

С кардиналската си шапчица Мендоса гледаше съсредоточено нагоре към храма, докато някакъв русокос свещеник до него му посочваше разни неща.

— Онова там е отец Расмусен — изръмжа Бърти. — Гадна немска змия. Другият духовник е кардинал Мендоса, експертът на Сфинкса и водач на предния отряд, Умен е, добре запознат с древните въпроси. Именно той усъвършенства техния преводач на Тот.

— Познаваме Мендоса — каза Джак. — А онзи тип с маската е Дион, синът на Хадес. За съжаление, познаваме и него.

— Какво е станало с лицето му?

— Мой приятел го простреля — отвърна Джак.

Огледа тавана на пещерата и добави:

— Под църквата на върха ли се намираме?

— Да, точно под нефа. Хората на Мендоса махнаха върха на кулата в средата на катедралата. Освен това избутаха олтара, под който има дупка в пода. Лунната светлина минава директно през кулата и през дупката, за да стигне дотук.

Джак погледна към шахтата под окачения храм и попита:

— Бърти, колко дълбока е тази шахта?

— Точно три километра и осемстотин метра — отвърна Бърти. — С отвесни каменни стени.

— А дъното?

— Плътна скала.

— И храмът пада в шахтата?

— Да. Заедно с претендента — каза Бърти.

— Претендента?

— Човекът, който предявява претенции за Върховния трон.

Джак замълча умислено.

„Върховният трон…“

— Храмът е забележително инженерно постижение — добави Бърти. — Перфектно балансиран. Перфектно.

Ще падне право надолу в шахтата. Защото това е изпитанието за претендента.

— В какъв смисъл?

Бърти кимна към тъмната кръгла шахта, спускаща се в земните недра.

— В стената на шахтата са вградени два метални пръстена — един в началото й и втори на три километра надолу. Претендентът застава на върха на храма и го освобождава от веригите, при което цялата структура полита надолу… заедно с него. Когато храмът се спуска в шахтата и минава през първия пръстен, претендентът трябва да е поставил длан в един от четирите отпечатъка с форма на ръка в основата на горния обелиск. След това трябва да се движи бързо, защото когато храмът преминава през втория пръстен, точно петдесет и две секунди по-късно, той трябва да се е спуснал до най-долното ниво на храма и да е поставил ръка върху олтара там. Дланта му трябва да е притисната в отпечатъка на олтара в момента, в който храмът минава през втория пръстен. Само тогава падането ще спре.

— А ако не успее да се спусне навреме до долния олтар? — попита Джак.

— Тогава цялата структура, падаща с невероятна скорост, ще се разбие в каменното дъно на шахтата и тежката горна половина ще смаже долната на мига и ще убие всички там. — Бърти погледна Джак. — Видяхте ли знаците върху централния обелиск?

— Да.

— Според нашите архиви надписът гласи: „Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв“. Властта над света не е за всеки. Това е изпитание на куража. И се изисква като част от Изпитанието на планините. „Само онези, които оцелеят при Падането, могат да влязат във Върховния Лабиринт и да се изправят пред лицето на Омега“. Това, драги ми капитан Уест, е Падането.

— Сега трябва да ви оставя — каза Бърти. — Казах на отец Расмусен, че трябва да взема нещо от библиотеката, и трябва да се върна, преди да са забелязали забавянето ми.

И подаде някакъв плик на Йоланте.

— Това е за теб, скъпа ми Йо. На деветнайсет ти беше ужасна малка никаквица — своенравна, безочлива и нахална. Всичките ти други учители си мислеха, че ще станеш наистина гадна принцеса, но… ами, винаги съм си мислил, че в теб има нещо добро.

Йоланте се усмихна.

Бърти кимна към Джак.

— Той е чудесен човек. Щом се мотаеш около него, значи и от теб е станало нещо. Радвам се да го видя. Може и да си доказала, че глупавият старец е бил прав.

Целуна я с обич по челото, прегърна я за последно и бързо си тръгна.

Джак изгледа Йоланте.

— Да му кажа ли, че се опита да ме убиеш навремето? Както и да ме съблазниш.

— Млъкни. Остави ме да се насладя на своя момент на…