Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Орландо. Хм. Беше гадно момче и несъмнено още по-гаден мъж. Обидчив момък. Разглезен. И не особено умен. Това никога не е било добра комбинация за един владетел.

— Познавали сте Орландо и Йоланте като деца — каза Джак. — Познавахте ли и Сфинкса?

— О-о, да — отвърна Бърти, без да спира. — Познавах го. По онова време Сфинкса беше просто Хардин. Хардин Ланкастър. Дори като младеж беше старец. Проницателен не за годините си. Коварен. Търпелив. И можеше да таи злоба към учител или друго дете по такъв начин, че няма да повярвате. Доколкото си спомням, имаше инцидент с едно момче от фамилията Лудовико. Не съм изненадан, че Хардин направи хода си сега.

За първи път Бърти спря на стълбите и кимна на Йоланте.

— Но пък Йо — той й се усмихна с истинска обич — беше най-добрата ми ученичка. Своенравна, да. Инат, да. Непослушна, и още как. Но надарена и с блестящ ум. Никой от учениците ми не можеше да се сравнява с нея.

Обърна се и продължи да се изкачва.

— Благодаря — с лека ирония отвърна Йоланте. Бърти вече изчезваше нагоре в мрака.

— Хайде, по-бързо. Отец Расмусен скоро ще забележи, че ме няма. Приготвят се да изпълнят Падането.

На остров Томбелен Никой седеше сгушен в прибрания в старата рибарска барака хидроплан и следеше картината и звука от камерата, монтирана на каската на Джак.

Хадес стоеше на хълма недалеч от дока и гледаше към Мон Сен Мишел, който се намираше на два километра на юг.

Огромният островен манастир беше осветен великолепно от пълната луна и лъчите на прожекторите.

Хадес слушаше сигнала, предаван от камерата на Джак, и не пропусна второто споменаване на сина си:

„Предният отряд на Сфинкса вече пристигна… води се от кардинал Мендоса, който сега се е накичил с папския пръстен и Пръстен на командването, както и от Дионисий Десакс… “

Хадес продължи да гледа мълчаливо към острова, потънал в мисли.

„Дион…“

Погледна малката каменна постройка, вкопана в склона недалеч. На пръв поглед приличаше на овчарска колиба, предназначена да подслони пастирите по време на внезапните бури, които бяха често явление тук, но в действителност скриваше входа на английския тунел до Мон Сен Мишел.

След няколко минути Никой слезе от самолета и подвикна:

— Хей, Хадес! Можеш ли да ми кажеш за…

И млъкна.

Хадес го нямаше.

Задъхан от опитите си да не изостава от Бърти, Джак бързаше нагоре по невероятно тясното стълбище.

Беше толкова тясно, че раменете му се опираха в каменните стени.

Имаше впечатлението, че множеството стръмни стъпала са изсечени вътре в средновековните стени на колосалния манастир.

Брат Бърти се изкачваше с енергичността на младеж. И говореше също толкова оживено.

— Съжалявам, че не можах да ти напиша всичко в съобщението, Йоланте. Шефовете ми можеха да се появят всеки момент. Затова ще ти го кажа сега. Ватиканският глобус, който първоначално е стоял на върха на обелиска пред „Свети Петър“, е непълен.

— Как така непълен? — попита Йоланте.

— Искам да кажа, че глобусът, пренесен от Калигула в Рим през трийсет и седма година, е бил обезобразен и затова не показва всичко.

— В какъв смисъл? — попита Джак.

— Винаги се е смятало, че обелискът е бил взет от Хелиополис — каза Бърти. — Но това не е така. Той е от Сива, прочутия оазис навътре в египетската пустиня, родното място на Оракулите. Когато научили, че побърканият император възнамерява да откара свещения им обелиск в Рим, жреците от култа на Амон-Ра в Сива били ужасени. Те знаели, че глобусът на върха му показва местоположението на трите тайни града и петте железни планини. Не можели да понесат мисълта, че безумец като Калигула ще се сдобие с подобно познание. Не забравяйте, че Калигула бил толкова побъркан, че направил коня си сенатор. Коня си!

Джак гледаше как старият монах се катери нагоре, без да спира да говори. Очевидно обожаваше цялата тази история. Джак вече го харесваше.

— И затова жреците на Амон-Ра в Сива веднага се заели да обезобразят глобуса, като изпилили планините, така че Калигула да не се сдобие със свещеното познание. Работата била трудна, тъй като глобусът е изработен от непознат в Египет метал, но все пак успели да премахнат две от планините, преди хората на Калигула да пристигнат, да вземат обелиска и да избият всички жреци. Така че глобусът е непълен.

— Без две планини — каза Джак.

— Да. Двете изгубени планини. Въпреки това, поради малките размери на глобуса и недостатъчното детайли, определянето на местоположението на другите три планини не е лесно. Местоположението на Мон Сен Мишел е ясно — точно край брега на съвременна Франция. Но другите две, които наричаме втората и третата планина…