Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Екипът се раздели.

Хидропланът на Джак — „Секси принц 1“ — отлетя от езерото за краткия полет до Мон Сен Мишел в Северна Франция.

Изтребителят-бомбардировач на Руфъс се насочи на юг към Ватикана.

Алби остана и ги гледаше как заминават.

Мон Сен Мишел

Падащият Храм в Мон Сен Мишел (разрез)

Мон Сен Мишел,

Северозападна Франция,

23 декември, 20:00

Мон Сен Мишел е изумителен.

Няма друга дума, с която да се опише.

Подобно на двойника си Сейнт Майкълс Маунт от другата страна на Ламанша, той е приливен остров със средновековни структури върху него.

Но тук приликите свършват.

Докато замъкът на Сейнт Майкълс Маунт в Англия е нисък, четвъртит и утилитарен, замъкът на френския Мон Сен Мишел е поразителен, висок и спира дъха с красотата си.

Някои историци използвали името Мон Сен Мишел както за манастира, така и за острова, но това не е съвсем точно. Пълното име на острова е Мон Сен Мишел о перил де ла Мер — Планината на св. Михаил при гибелното море.

И името е съвсем заслужено.

Островът се намира на километър от брега, в средата на широк залив. Приливите и отливите в залива са изключително силни и големи — нивото водата се мени с петнайсет метра два пъти на ден.

Това са едни от най-големите и бързи приливи и отливи на света… и са смъртоносни — дори съвременни туристи са били хващани неподготвени от скоростта им и са били помитани от вълните. Самият Виктор Юго описва прилива като a la vitesse d’un cheval au galop — „бърз като препускащ в галоп кон“.

По време на отлива заливът около великолепния остров е не по-малко опасен. Оголеното морско дъно се превръща в смъртоносна пустош от засмукваща тиня и капани от подвижни пясъци.

Гибелното море.

Самият манастир е истинско архитектурно чудо. Ако беше построен на морското равнище, щеше да е съперник на Нотър Дам в Париж, но се издига на сто петдесет и два метра над околния терен на самия връх на острова и се вижда от километри.

Разположената на множество нива катедрала е нейните кули се спуска надолу по склоновете в поредица от огромни, подобни на стъпала стени, които пазят средновековния град в подножието. На нивото на водата пък островът е защитен от крепостна стена, която го обкръжава напълно.

На самия връх на манастира, на края на основната кула на катедралата, в най-високата точка на укрепения остров, се издига златна статуя на архангел Михаил.

Опасните приливи и крепостните стени са се доказали като отлична защита на Мон Сен Мишел — той издържал не една, а три английски обсади през Стогодишната война. Англичаните дори се установили на лагер на съседния необитаем остров Томбелен, но така и не успели да превземат Мон Сен Мишел.

През 19 век същите тези стени и приливи работели в полза на Наполеон, който превърнал острова в затвор — нещо като тогавашен Алкатрас.

И една последна забележителност, която си заслужава да се посочи — много преди Католическата църква да стъпи на острова, на Мон Сен Мишел имало множество каменни кръгове и древни езически светилища. В продължение на над хиляда години Църквата забранява достъпа до тези обекти.

Вечерта на 23 декември Мон Сен Мишел сияеше.

Пълната луна къпеше в светлината си целия залив, а прожекторите по долните стени на острова осветяваха горните нива на манастира. Те бяха поставени от предния отряд на Сфинкса, чиито членове можеха да се видят навсякъде по острова и най-вече около катедралата.

Приливът идваше. Бързо.

Прииждащите вълни се разбиваха в крепостните стени и кулите.

Единственият път, свързващ приливния остров със сушата, представляваше дълго издигнато шосе. То също беше осветено от прожектори и бе блокирано от четири джипа, два камиона и…

… двайсет бронзови войници, гледащи безстрастно навън.

В другата посока, на север, се намираше остров Томбелен, нисък и тъмен в нощта.

Но под него имаше движение.

Джак и Йоланте бързаха по тесния тунел, прокопан под морското дъно между Томбелен и Мон Сен Мишел.