Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Мей се обърна към сестри Линда и Агнес.

— Искате ли да изтърбушите Ватиканския архив с нас?

— С най-голямо удоволствие — каза сестра Линда. — Не бих отказала да видя съкровените тайни на Църквата и да ида там, където не е стъпвало нито едно момиче.

Джак се обърна към Руфъс.

— Можеш ли да ги откараш със самолета си?

— С удоволствие, сър.

— Какво е положението с товарните самолети, които ни последваха от Москва?

Руфъс погледна преносимия си сателитен радар.

— В момента са над Европа, сър. Насочили са се към Северна Франция по пряк курс към Мон Сен Мишел.

— Алби, Истън — каза Джак. — Вие получавате най-важната работа. Искам да наглеждате спящите ни приятели — Лили, Стреч и Алойзиъс. Те не могат да се защитят сами, така че трябва да ги пазите и да не позволявате на враговете ни да стигнат до тях. Засега останете тук, но бъдете готови за бягство, ако онези типове се появят. Докато чакате, вижте какво можете да намерите за онзи Върховен лабиринт. Проверете и моите неща от фермата. Спомням си, че част от тях споменават лабиринти и Имхотеп Великия. Освен това проучете допълнително за четвъртата лунна мисия и онзи пиедестал. И, Алби?

— Да?

— Намери всичко което можеш, за петте железни планини и най-вече за двете изгубени.

Когато всички започнаха да се готвят за мисиите си, в просторното имение на Хадес настъпи оживление.

Алби и Истън докараха три болнични легла на колела, на които да положат спящите Лили, Стреч и Алойзиъс.

Алби включи спящите към системи, които да поддържат телата им. Освен това премести няколко компютъра наблизо, за да може да продължи проучванията си, докато ги наглежда.

Руфъс зареди самолета си и изчака Зоуи, Мей и двете монахини да натоварят всичко, от което се нуждаят.

Недалеч, при крайречната къща на Хадес, Никой проверяваше състоянието на малък хидроплан.

Той беше една от двете еднакви машини, които Хадес държеше в езерото си, макар че технически самолетите не бяха негови.

Те бяха купени от синовете му, двамата гадни принцове Дион и Зайтан, за да могат да отскачат до планински езера и скъпи ски курорти в Швейцария и Австрия.

Двата хидроплана бяха ICON А10. Обикновените хора не можеха да си ги купят. Правеха се по поръчка.

Компактни и истински произведения на изкуството, те бяха малко по-големи от прочутите А5, които можеха да поберат само двама души. Тези можеха да поберат петима — двама отпред и трима отзад. Подобно на А5, тяхното голямо преимущество беше способността им да излитат и кацат в малки водоеми като затънтени планински езера.

Отстрани на хидропланите бяха изписани имената им — „Секси принц 1“ и „Секси принц 2“.

Никой поклати глава и промърмори:

— Глупаци.

Когато стаята беше готова, Джак отнесе в нея увитата в одеяло Лили.

Предаде я на Алби, който я положи внимателно на болничното легло. Държаха се с нея като с безценен товар, като с най-важното нещо в живота им, което си беше самата истина.

След като Лили беше настанена, Джак отиде да донесе Стреч.

По пътя се размина с Руфъс. Едрият пилот носеше приятеля си Алойзиъс по подобен начин — предпазливо, с много внимание.

След като положи Алойзиъс в леглото му, Руфъс тръгна към Джак. Държеше нещо.

Черен колан с два сребристи „Ремингтън“-а с рязани цеви в кобурите — оръжията, с които Алойзиъс не се разделяше.

— Джак — каза Руфъс. — Искам да ги вземеш. Най-добрите в занаята са. Създават впечатление. Алойзиъс би искал да ги използваш. Нали се сещаш, да нанесеш повечко поражения.

Джак го изгледа продължително. После кимна, взе колана, сложи си го и закрепи ремъците от велкро на кобурите за бедрата си.

— Благодаря, Руфъс.

— Накарай го да се гордее с теб, кап’тане — каза Руфъс и се отдалечи, отпуснал огромните си рамене.

След като Лили, Алойзиъс и Стреч бяха настанени, Истън донесе одеяла и за кучетата. Хор наблюдаваше всичко това от стойката си.

Истън показа стаята на Джак.

— Ще ги пазим добре, капитан Джак.

— Ти си чудесен човек, Истън — каза Джак. — Благодаря.

Истън грейна и двамата с Алби отидоха за още медицински материали.

Джак поседна за момент в стаята с трите спящи фигури и любимците си.

Това беше рядък момент на спокойствие и той го използва, за да отвори двата имейла, пазени в специални папки на телефона му — Писма от Другата страна, написани предварително от Скай Монстър и Мечо Пух. Джак ги прочете в притихналата стая.

Започна с това на Скай Монстър: