Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Очите на Мей се разшириха.

Алби ахна.

Хадес продължи:

— Макар че Америка е единствената страна, изпратила успешно астронавти до Луната и обратно, други държави изпратиха там сонди и автомати. През 80-те Русия изпрати дистанционно управляван луноход на същото място, на което беше кацнал „Аполо 15“. Китай се опита да прати там сонда, но поради някаква причина така и не я прибраха при връщането й.

— Това може да почака малко — каза Джак. — Да се съсредоточим засега върху Земята. Защото ако не намерим желязна планина, не разполагаме с нищо. Папирусът казва, че има пет железни планини, а на рисунката на Нютон те са само три.

— Още от древността учени и книжници, включително Нютон, Питагор и дори Айнщайн, са спорили кои точно са въпросните пет планини — каза Йоланте. — Знаем със сигурност само една от тях.

— Коя? — попита Джак.

— Подобно на много неща от древния свят, сведенията за планините са се изгубили във времето поради войни, съперничество между владетели и заради най-обикновена човешка небрежност. Претендентите са много. Килиманджаро в Африка. Верига вулкани в Уганда, включително онзи, където е била родена Лили. Висящите манастири в Бутан. Някои дори твърдят, че дворецът Потала в Тибет е построен върху гигантска подземна планина. Така че да, само една от железните планини е известна със сигурност?

— И тя е? — попита Никой.

— Мон Сен Мишел във Франция — каза сестра Линда. — От много време се твърди, че вътре в нея има някаква загадъчна структура, но никой от Царете на Земята не е позволявал на някого да я види, е изключение на неколцина доверени свещеници.

Джак знаеше за Мон Сен Мишел.

Това беше живописен манастир на един приливен остров край френския бряг на Ламанша. Беше известен с великолепната си църква, построена на самия връх, и с приливите, които го откъсваха от континента.

Подобен остров имаше и край английския бряг на Ламанша. Именно там се намираше архивът на Царството на Земята, където беше работила — и бе подложена на изтезание — Йоланте.

— И откъде знаеш това? — попита Джак.

— Чух го от една монахиня, която е видяла Ватиканския глобус — отвърна Линда.

— Какво представлява този Ватикански глобус?

— Джак, аз ти казах за него, когато бяхме в Лондон, след като Зоуи ме спаси от Сейнт Майкълс Маунт и точно преди рицарите на Златната осмица да започнат атаката си там — каза Йоланте.

Джак много добре помнеше атаката — тя включваше танк дрон, два хеликоптера дронове, смъртта на Лаклан Адамсън и младото му семейство, както и пускането на пълен с хора лондонски автобус в Темза. Джак се опита да си спомни какво му беше казала Йоланте за някакъв глобус, свързан с Ватикана.

— Чакай, сетих се. Металната сфера, която навремето се намирала на върха на обелиска на площад „Свети Петър“ — каза той.

— Същата — потвърди Йоланте.

— Ъ-ъ, извинете. Ще помоля за обяснение за онези, които не са експерти по свръхдревна световна история, ако обичате — обади се Никой.

Йоланте се усмихна.

— Най-свещеното място за цялата Католическа църква стои гордо пред централата й, базиликата „Свети Петър“ в Рим. Огромен каменен обелиск.

— Мислех си, че обелиските са египетски паметници, посветени на култа към слънцето — каза Никой.

— Точно такива са. Защото Църквата всъщност е слънчев култ, дошъл от Древен Египет. Истинското й име е Култ на Амон-Ра.

— Чакайте, да не искате да кажете, че Католическата църква почита слънцето…? — започна Никой.

— Дълга история. По-късно ще ти разкажа * прошепна му Алби.

— В продължение на хиляди години на върха на този обелиск е имало една много загадъчна бронзова сфера… — Йоланте замълча за момент. — Хм. Знаете ли, може би…

Внезапно тя се изправи.

— Извинете ме за момент. Току-що ми хрумна идея. Идея за някой, който би могъл да ни помогне. Мой стар ментор, истински чешит, който може и да е в течение с всичко това. Хадес, би ли продължил вместо мен?

Йоланте излезе от стаята с телефон в ръка.

Хадес стана.

— Обелискът пред „Свети Петър“ е уникален поради няколко причини, една от които е простият факт, че никой не знае откъде е дошъл . Лудият римски император Калигула наредил да бъде докаран в Рим от Египет през трийсет и седма година след Христа. Твърди се, че са го взели от Хелиополис, но това никога не е било потвърдено. Основната причина за уникалността му е, че той е единственият обелиск на света, върху който е поставена малка бронзова сфера. През 1585 година папа Сикст V сменил оригиналната сфера с месингова имитация. Оригиналът бил прибран в най-секретното хранилище на Ватикана, прочутото Хранилище XXII, където се намира и до днес. Малцина са го виждали, но очевидците казват, че бил изумителен. Сферата, която стояла върху обелиска в продължение на две хиляди години в Египет, всъщност е глобус, карта на света, изработена хилядолетия преди човекът да полети в космоса. Според щастливците, успели да го видят с очите си, глобусът изобразява световните океани и суша плюс местоположението на трите тайни града и петте железни планини.