— О — рече Линда. — Баща срещу син, а?
— Нещо такова — отвърна Джак. — Но това е минало. Народе, надявам се да сте направили проучвания, защото в момента най-много се нуждая от информация. Щом Сфинкса е приспал Рим, значи се е задействал и набира още по-голяма преднина. Трябва ми информация, при това бързо.
— Какво да търсим най-напред? — попита Зоуи.
— За събитието Омега. Кога ще настъпи?
— След шест дни — каза Линда. — На 29 декември.
— Сигурна ли си?
— Капитане, Църквата знае за тази дата от много дълго време. Единствената работа на астрономическата й обсерватория в Аризона е да следи разширяването на видимата вселена с точност до микрометър. Така че да, сигурна съм. След шест дни, на 29 декември, точно в 3:06 сутринта по Гринуич, разширяването на вселената ще спре и след това само за миг тя ще се свие до сингуларност, унищожавайки всяка планета, всяка звезда, всичко съществуващо. Краят на всичко е след по-малко от седмица.
Всички се събраха в салона на главната сграда. Компютрите и екраните на проекторите бяха в готовност.
— Добре — започна Джак, след като всички се настаниха. — Шест дни до края на света. Кажете ми за Изпитанието на планините, за петте железни планини, за онези сферични камбани и как те са свързани със събитието Омега.
— Всичко е свързано със събитието Омега, Джак — каза Хадес. — Най-доброто място, от което можем да започнем, е папирусът Зевс. Проучвахме го.
Хадес зареди на екрана изображение на папируса Зевс и превода на второто изпитание:
ИЗПИТАНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ
Пет железни планини.
Пет наточени ключа.
Пет врати, заключени навеки.
Но знай, че само онези, които оцелеят при Падането,
могат да влязат във Върховния Лабиринт и
да се изправят пред лицето на Омега.
— След като шампионът на Зевс Херакъл спечелил Големите игри от онова време, Зевс получил титлата „Цар на царете“. Така на него се паднала честта и отговорността да премине през двете изпитания и да предотврати събитието Омега от онази епоха. Когато влязъл в обелиска над Подземния свят, Зевс получил решенията на двете изпитания — Мистериите — и ги преминал без никакви усложнения. Освен това, за щастие, записал всичко, което е сторил, което вече се оказа изключително полезно за нас. Защото след като спечели Игрите, Джак попречи на спонсора си Орландо, Царя на Земята, да влезе в обелиска и да получи тайните за изпитанията. Това не е задължително да е нещо лошо. Орландо беше зъл и глупав човек. Но случилото се усложни нещата и ни принуждава да се досетим как да завършим изпитанията.
— Не исках да усложнявам нещата — рече Джак. — Просто…
— Джак — твърдо го прекъсна Йоланте. — Стига си се укорявал. Повярвай ми, така е много по-добре, отколкото Орландо да получи върховната власт.
Тя посочи лицето си — резултат от невъобразимите изтезания, на които беше подложена по заповед на Орландо, който беше неин брат. Синините около очите й вече ги нямаше и косата й донякъде беше пораснала, но носът й си оставаше увреден от бичата халка, която бяха прекарали през него.
— Поне сега светът има шанс да бъде свободен — каза тя.
— И тъй — продължи Хадес, — ние успешно преминахме през първото изпитание при Трите тайни града Туле, Ра и Атлас.
— Но Сфинкса грабна наградата за усилията ни, тъй като накрая именно той извърши ужасното жертвоприношение — каза Мей.
— Така е — рече Хадес. — Очевидно една от наградите за изпълняването на онзи ритуал е способността да командва бронзовите армии, макар да не съм сигурен как точно го прави.
— С пръстени — обади се сестра Линда. — Някои ги наричат Пръстените на господството или Пръстените на командването. Общо са пет. Един всемогъщ и четири второстепенни, които позволяват на носещите ги да командват автоматите в трите града и в Подземния свят. Онзи, който ги носи, управлява действията на бронзовите, сребърните и златните от всеки град.
— Златни ли? — изненада се Зоуи. — Нима има и златни?
— Бронзовите са мравките работници, пехотинците — каза сестра Линда. — Сребърните са стражите. Златните са елитът, най-жестоките безмълвни пазители от всички.
— А аз си мислех, че бронзовите и сребърните са достатъчно лоши — промърмори Никой.
Джак се взираше в текста от папируса Зевс.
— Добре. Пет планини. Пет ключа. Пет заключени врати. Нещо, наричано Падането. И Върховен лабиринт. С това се е заел Сфинкса и очевидно то включва приспиването на цели градове с онези камбани. Той ми остави това в Москва. Нещо като последна подигравка.
Читать дальше