Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Въпреки че не са от твоята кръв?

Джак се усмихна.

— Има една стара поговорка: „Можеш да избираш приятелите си, но не и роднините“. Изобщо не споделям това становище. Можеш да избереш семейството си. Защото „семейство“ са онези хора, които те повдигат, които ти помагат да достигнеш до висините, към които се стремиш. Защо трябва да бъдат ограничени само до кръвни роднини? Животът е кратък, Истън, затова е най-добре да го прекараш с онези, които обичаш.

Последното просветление в живота на Истън беше изживяването му с животните на Джак.

Когато Джак и останалите търсеха тайните градове, Истън, който беше със счупен крак след един инцидент по време на Големите игри, беше останал във фермата да се грижи за любимия сокол на Джак Хор, както и за двете му кучета Аш и Рокси.

Или както ги наричаше Истън, „умната птичка и кученцата“.

След като беше прострелян в крилото, Хор беше прекарал по-голямата част от времето във възстановяване. И явно изпитваше благодарност, когато Истън го хранеше и превързваше.

Колкото до Аш и Рокси, Истън никога досега не беше виждал кучета любимци.

В Долния свят минотаврите се срещаха с кучета единствено когато ги ядяха. Да се грижи за кучета и да се наслаждава на компанията им си беше истинско откровение за него.

И това страшно му хареса.

Той обожаваше неустоимата природа на малкия черен пудел Рокси, особено като се имаше предвид, че единият й крак беше сакат — донякъде като неговия. Разтапяше се, когато опашката й се размахваше от нескрита радост, когато го виждаше, и как подскача в очакване, когато се канеше да й хвърли топката за тенис.

Лабрадорката Аш беше по-стара от Рокси и по-кротка. Искаше от Истън само едно — да я чеше по корема. Не обръщаше внимание на хвърлени топки.

— Да, Аш също гонеше топката, но един ден просто реши, че вече не иска да го прави — коментира Джак. — Не го приемай лично, няма да ми я донесе и на мен, колкото и да я увещавам.

И така Истън поддържаше фермата на Джак през това време — метеше, грижеше се за Хор и играеше с кучетата.

Някои хора биха намерили този живот самотен, но Истън нямаше абсолютно нищо против. Той беше проста душа и след годините в претъпкания град на минотаврите в Долния свят много харесваше съчетанието от открито пространство и усамотение.

На третата сутрин от престоя му тук той се събуди и установи, че през нощта двете кучета са се качили в леглото му и са заспали, сгушени при краката му.

След това тримата станаха неразделни.

Когато Истън се събра отново с Джак и останалите след премеждията с тайните градове, окървавеният и натъртен Джак му каза: „Благодаря, че се погрижи за косматите ми приятели. Изглеждат много щастливи“. И Истън грейна.

И когато с гордост докладва, че не е изял кучетата, Истън всъщност искаше да каже, че ги обожава.

Джак го разбра.

Той също ги обичаше.

Въпреки че Аш вече отказваше да гони топката.

Когато се премести от австралийската ферма в имението на Хадес във Франция, Истън следеше събитията с интерес и любопитство.

Беше пристигнал точно когато Мечо Пух, Стреч и Алби се върнаха от Гибралтарската скала с новината, че не Лили е била принесена в жертва на Олтара на космоса.

Освен това ги видя да се връщат с трите легендарни оръжия — меча Екскалибур, Боздугана на Посейдон и Шлема на Хадес, които бяха оставени при Скалата.

Един ден Истън бе гледал заинтригуван как Джак, Алойзиъс и Стреч точат меча, докато Алби анализираше шлема със спектрометър.

— Какво прави Алби? — попита той.

— Искаме да разберем как шлемът прави носещия го невидим за бронзовите хора — обясни Алби.

— С магия? — предположи Истън.

— Не, не с магия — с усмивка отвърна Алби. — Обикновено има някаква причина. Просто трябва да я намерим. В този случай засичам, че шлемът излъчва слаби импулси в нискочестотния резонанс на гама-частиците.

— И с какво помага това? — попита Истън.

Той погледна към Джак и останалите, които работеха с меча и точилото.

От легендарния меч хвърчаха искри, докато Стреч го точеше на бързо въртящото се колело.

— А мечът? — попита Истън.

— Мечът убива бронзовите хора — каза Алби. — Стреч има идея как да използва тази способност в наша полза. За целта му трябват люспи от острието, но се оказва, че Екскалибур е доста здрав. Накрая ще си получи люспите, но ще има само един начин да провери теорията си и той ще е доста напечен.

Истън не разбра какво означава това.