Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Останките от експлозията се смаляваха в далечината.

— По дяволите — въздъхна Джак. — По дяволите.

Преглътна с мъка, мъчейки се да осъзнае всичко преживяно тази сутрин.

Москва — поразена.

Лили, Стреч и Алойзиъс — в безсъзнание.

Скай Монстър и Мечо Пух — мъртви.

„Небесният воин“ — изгубен.

Ракети от космоса.

И три товарни самолета, пълни с бронзови войници, по петите им.

Сфинкса вилнееше по пътя към съдбата си с по-доброто познаване на Изпитанието на планините и с почти безгранична огнева мощ. Господи, та той разполагаше и с изстрелвани от космоса ракети.

Разбира се, да не забравяме и наближаващото събитие Омега.

— Алби, обади се в имението на Хадес — каза Джак. — Кажи на Зоуи, Хадес, майка ми и Йоланте, че идваме и че трябва да знам всичко, с което разполагат за Изпитанието на планините и по-конкретно за петте железни планини. Вече сме много зад Сфинкса в тази надпревара. Трябва да си размърдаме мозъците и да измислим как да наваксаме, преди да е станало прекалено късно.

Площад „Св. Петър“,

Ватиканът, Рим, Италия,

23 декември, 15:45

Грамадният четиримоторен военен хеликоптер кацна в средата на площад „Св. Петър“, точно до гигантския египетски обелиск, който се издига пред най-голямата и най-важна църква в католическия свят.

Папата го очакваше лично и одеждите му се развяваха от вдигания от роторите вятър. За разлика от предшественика си Франциск, той беше едър мъж, тлъст и бузест. И също за разлика от Франциск, умееше да се наслаждава на по-изтънчените неща в този живот.

Хиляди туристи християни от целия свят се пулеха, снимаха с телефоните си и се чудеха кой ли би могъл да кацне на прага на Ватикана, очевидно с разрешението на папата.

Хеликоптерът беше една от най-големите подобни машини на света — гигантски руски квадрокоптер Ми-4000, предназначен за транспортиране на тежки товари и персонал и представляващ по същество два хеликоптера „Чинук“, свързани със стоманени греди.

Масивната машина доминираше над площада и от нея се появиха…

… Сфинкса и кардинал Мендоса.

Бяха долетели направо от Москва.

Сфинкса протегна ръка на папата. Вместо да стане обратното, папата коленичи и целуна пръстена на ръката му.

Някои в тълпата ахнаха. Други се прекръстиха шокирани.

— Здравейте, ваше величество — каза папата.

— Имате ли всичко, което ни трябва? — попита Сфинкса.

— Да. — Папата махна на двама свещеници да се приближат.

Единият носеше бронзов глобус.

Личеше му, че е древен, повърхността му беше покрита с драскотини и огънати места, но въпреки това си оставаше поразяващ — блестящо кълбо, изобразяващо планетата. От него, подобно на тънки шипове, стърчаха три малки планини.

Вторият свещеник носеше папка със стари документи и смачкани листа пергамент.

— Старият глобус и всички документи, които имаме за местоположението на Орфеевата камбана — каза папата.

Свещениците предадоха нещата на хората на Сфинкса.

Сфинкса показа лъвската си усмивка на папата.

— Благодаря, ваше светейшество. Наближава нов световен ред.

— Очаквам го с нетърпение, ваше величество — отвърна папата. — Светът се е превърнал в свърталище на пороци и грехове. Време е да бъде прочистен. Да се започне наново, с нашата благородна Църква като световен морален лидер на върха на социалната йерархия.

Той се обърна към Мендоса.

— Представихте се добре, кардинал Мендоса, както и очаквах от такъв отдаден последовател на Амон-Ра. Оценявам работата ви.

Мендоса сведе глава.

Сфинкса изсумтя.

После обърна гръб на папата и завъртя пръсти във въздуха, давайки знак на хората си, че е време за тръгване.

И после направи още едно нещо.

Бързо си сложи предпазните слушалки.

Папата се намръщи.

— Какво…?

Не успя да каже нито дума повече, защото в същия миг над Рим се издигна втори хеликоптер, окачената под него сферична камбана иззвъня силно и папата се строполи на земята.

Гледката си я биваше.

Хилядите туристи, взиращи се в гигантския хеликоптер на площад „Св. Петър“, изпопадаха като плочки на домино на паважа.

Същото се случи из цял Рим.

Вътре в катедралата, в кафенета, автомобили, автобуси, самолети и влакове — навсякъде хората припадаха, поразени от мистериозния звън на камбаната сирена…

… докато единствено Сфинкса и хората му, защитени от слушалките си, не останаха на крака.