Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Сфинкса извади пистолета си, отиде при лежащия на земята папа и преспокойно застреля беззащитния понтифик в главата.

Черепът на папата се пръсна и оплиска с кръв паветата на площада.

Сфинкса прибра пистолета си и поклати глава.

— Стига бе. „Свърталище на пороци“. „Световен морален лидер“. И това от човек, чиято организация защитава изнасилвани на деца. Не можех да го понасям.

Свали папския пръстен от пръста на мъртвия папа и го подхвърли на Мендоса.

Кардиналът го улови и си го сложи.

— Благодаря, ваше величество. Много ви благодаря. Оценявам това повече, отколкото си представяте.

Сфинкса кимна.

— Точно това ти обещах, да бъдеш папа в моя нов свят. По-късно можеш да събудиш кардиналите и свещениците, които си избереш, и да изградиш отново Църквата по начин, който ти се хареса. Поздравления, ваше светейшество.

Фермата на Джак/Имението на Хадес

3-23 декември

През трите седмици между хаотичния завършек на световната надпревара в търсене на Трите тайни града и втурването на Джак до Москва да спаси Лили, един индивид наблюдаваше и изживяваше уникалния свят на Уест-младши.

Този индивид беше Е-147, неандерталецът минотавър, когото — за най-голям потрес на събралите се царски особи — Джак беше спасил по време на Големите игри в Подземния свят.

През дните непосредствено след Големите игри Е-147 беше живял и се бе възстановявал с Джак и екипа му в отдалечената ферма в австралийската пустиня.

За него в много отношения това беше културен шок.

Първо, Е-147 се сдоби с ново име.

— Младежо — заяви Мей, — няма да се обръщаме към теб с номер.

Направиха се предложения, повечето от които започваха с буквата Е като Ерик, Елдрик и Едуард, но накрая източникът на новото име стана произходът на означението с букви и цифри „Е-147“.

Буквата Е в това означение означаваше, че носителят му е от източния сектор на града на минотаврите в Подземния свят. Останалите кланове също бяха означавани по подобен начин, съобразно посоките на света.

— Тогава да бъде Истън [2] Англ. Easton — Б. пр. — предложи Алби. — Името е хубаво и малко напомня за истърн.

И решението беше взето.

Истън обожаваше новото си име.

Наред е новото име дойде и нов външен вид.

Като неандерталец в Подземния свят Истън не беше следвал някакви правила за приличен външен вид и дългата му черна коса беше неподдържана, мустаците — пуснати да растат на воля, а веждите — гъсти и рунтави.

Мей го подстрига, а Мечо Пух и Стреч го научиха как да се бръсне. (Както можеше да се очаква, двамата бяха на различно мнение за брадата — Пух беше естествен привърженик на брадите, докато Стреч предпочиташе гладко избръснатото лице.)

Когато излезе от банята, Истън приличаше на съвсем друг човек.

Имаше спретнато подстригани вежди, по-къса коса, сресана на път, въздълги бакенбарди и гладко избръсната брадичка.

Малко нови дрехи завършиха преобразяването му.

Сега той приличаше на обикновен набит дребосък с черна коса, маслинена кожа и голяма, здрава като камък челюст, която в три следобед хвърляше сянка, сякаш е пет вечерта.

Той вече не беше Е-147.

А Истън.

Друго нещо, което забеляза Е-147 — не, Истън , поправи се той — беше необичайната концепция за семейство, която беше така ясно изразена в групата на Джак.

Разбира се, минотаврите познаваха идеята за семейство — те бяха разделени на кланове, имаха бракове и дори управляваща кръвна линия, която раждаше царя на минотаврите.

Но концепцията на Джак за семейство включваше хора, които не бяха свързани с него с кръв или брак.

Алби например не беше роднина на Джак, но въпреки това Джак се отнасяше към него като към син.

Мечо Пух и Стреч му бяха като братя, подобно на едрия космат тип със странен акцент, който управляваше самолета на Джак.

Един ден по време на триседмичната почивка Истън попита Джак за всичко това.

— Защото ме е грижа за тях, Истън — отвърна Джак. — Никога не съм разбирал защо хората ограничават идеята за семейство до кръвните роднини. За мен това е ненужно самоограничаване. Виж тези хора. — Джак махна към всички наоколо, които работеха по задачите си. — Бих направил всичко за тях. Защото ги обичам.