Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Ами боздуганът? — попита той.

Алби сви устни.

— Изглежда, че сега Боздуганът е инертен, мъртъв. Според скенера той не излъчва никакви уловими частици или резонанс. Сякаш силата му е изчезнала.

Стреч работи по проекта си с Екскалибур до деня, когато дойде вестта, че Лили е забелязана в Москва, и той се втурна с Мечо Пух и Скай Монстър да я спасява.

Но преди да замине Стреч даде на Истън задача, свързана е проекта. Не беше особено вълнуваща — всъщност всеки друг би я намерил за изключително досадна, — но Истън, отново доволен, че може да допринесе с нещо за новото си семейство и в компанията на сгушилите се до него кучета, се зае с огромно желание с нея.

Имението на Хадес,

Елзас-Лотарингия, Франция

23 декември, 16:00

В средата на следобеда на 23 декември изтребителят-бомбардировач стигна частната писта на фермата за коне на Хадес в Източна Франция.

Кацна пред малка група хора — жената на Джак Зоуи; Хадес, бившия цар на Подземния свят; Йоланте Комптън-Джоунс, бивш пазител на Царския архив на Царството на земята; прочутия океанограф професор Дейвид — Никой — Блек; майката на Джак, видната историчка Мейбъл Мериуедър, и Истън.

Джак, Алби и Руфъс слязоха, понесли телата на Лили, Стреч и Алойзиъс. Двете монахини ги последваха предпазливо и се задържаха при самолета.

— Да не би да са…? — попита Никой, щом видя трите отпуснати, тела.

— Живи са — отвърна Джак, без да забавя крачка. — Но в безсъзнание. Някакъв древен сън.

— Камбаните на сирените… — промълви Йоланте.

— Именно — рече Джак. — Народе, няма време за мотане. Цяла армия бронзови хора в товарни самолети е на път от Русия. Хората на Сфинкса проснаха в безсъзнание Скай Монстър и Мечо Пух на борда на „Небесният воин“ и после ги свалиха, докато бяха беззащитни.

— О, Господи, не — промълви Мей.

— Не заслужаваха да си отидат по този начин — каза Джак. — Убити в съня им. Заслужаваха най-малкото честна битка. Ние успяхме да се измъкнем живи единствено благодарение на майсторското пилотиране на Руфъс.

Последва кратко мълчание, докато групата осмисляше загубата.

Всички знаеха, че смъртта ги дебне непрекъснато, но това не отслабваше удара, когато тя застягаше някого. А този удар беше особено тежък за всички.

— Джак — сериозно каза Зоуи. — Всички новини и социални медии са гръмнали за станалото в Москва, но то се случи отново, буквално преди минути.

— Къде?

— В Рим. Целият град просто замлъкнал. Хората се строполявали по улиците, има стотици автомобилни катастрофи, самолети падали от небето. Също като в Москва. Туитър полудя с хаштагове от рода на „Спящи градове“ и хората са си изкарали акъла, търсят някакъв модел и се чудят кой град ще е следващият. Сфинкса сто на сто е отишъл в Рим и отново е ударил някоя от камбаните си.

Сестри Линда и Агнес все още стояха до самолета.

Огледаха се — замъкът, езерото, мрачният бетонен форт от линията Мажино и покритите с гора хълмове около всичко това.

Погледът на сестра Линда се спря върху майката на Джак.

— Мей Мериуедър… — рече старата монахиня.

— Линда Фадел… — промълви Мей.

Последва напрегната пауза…

… след което двете жени се прегърнаха с обич.

— Радвам се да те видя, Лини — каза Мей. — Господи, сигурно са минали трийсет години.

Те последваха Джак и останалите в централната сграда.

— По-скоро към четирийсет — каза сестра Линда. — Добре изглеждаш, Мей. Трябва да кажа, че много се зарадвах, когато чух, че си се развела с онзи посерко.

— Откъде се познавате? — попита Джак, докато полагаше Лили на едно канапе и я завиваше с одеяло.

— Когато майка ти беше млада и си градеше име в археологическите среди, положих доста усилия да я убедя да постъпи в ордена ни — отвърна сестра Линда. — Но тя беше влюбена. В един як корав военен на име Джонатан Уест по прякор Вълка и вместо това се омъжи за него. Никога не съм го харесвала. Той просто приличаше на насилник и се оказа, че е точно такъв. Е, все пак от този брак трябва да е излязло нещо добро, щом ти се появи на този свят.

Тя се обърна към Мей.

— Какво стана с Вълка? Той направо изчезна от лицето на земята.

— Джак го уби — просто отвърна Мей. — Беше си сериозен сблъсък.