Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Значи не знаете къде е? — попита Джак.

— Никой не знае — отвърна Линда. — Твърди се, че в Тайния архив на Ватикана има документи, свързани със Синята камбана. И една от нашите монахини, доктор Трейси Смит, направи подробно проучване върху свойствата й, но напусна ордена ни преди време и по-късно, за жалост, изчезна.

Гласът на сестра Линда замря.

— Добре — каза Джак. — Значи Изпитанието на планините води директно към последното изпитание във Върховния Лабиринт — само онзи, който премине през Изпитанието на планините — онова „Падане“ — може да влезе в Лабиринта, нали?

— Точно така.

— В такъв случай Падането е всичко — каза Джак. — Да чуем за него.

— Ами, първо виж папируса Зевс — каза Мей. — Пет железни планини, пет наточени ключа, пет врати, заключени навеки. При планините вземаш ключовете, които те водят до Лабиринта с петте му входа. Отваряш и влизаш, макар че не знам какво се има предвид под „наточени ключа“.

— Преводът е обект на спорове — каза Линда. — Според един оракул на Сива от четиринайсети век той е погрешен. Трябвало да се преведе като „изгорени“ или „пламтящи“ ключове.

— Така или иначе, правиш Падането, получаваш ключ към Лабиринта и билет за основното събитие накрая — каза Мей.

— И какво е това Падане? — попита Зоуи.

— „Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв“ — след кратка пауза рече Хадес. — Това е стара владетелска максима, свързана с Падането. Защото то е изпитание като никое друго. Върховното предизвикателство за всеки, който се стреми да владее света. Убийствено изпитание на сила, воля и най-вече на самообладание.

— И какво е то?

— Да стоиш на огромен каменен храм, докато той пада в дълбока четири километра шахта под една от железните планини в конкретен астрономически момент.

Джак преглътна.

— Това ли е всичко?

— Нека обясня — рече Хадес. — Всичко е свързано с това.

И зареди изображение на компютъра си.

— Както знаете, това изображение е така наречената Планина на Нютон, но би трябвало да се нарича Планетите на Нютон. Тя е от най-известния му труд „Принципи“ и е единствената в цялата книга, нарисувана лично от Исак Нютон. И той я е маскирал малко, като е обърнал горната планета наопаки. Обърнете внимание на двете планети. По-малката е Луната, а по-голямата — Земята. Сега се вгледайте по-внимателно. Виждате ли планините на тях?

Джак се наведе и се загледа в изображението… и ги видя.

— Дяволите да ме…

Не ги беше забелязал преди, но те бяха там.

Всички се загледаха в малките черни издутини на двата кръга, които леко стърчаха от иначе гладките им повърхности.

На Луната имаше една малка планина, сочеща надолу, а на Земята — три, сочещи нагоре и навън.

Една от обърнатите нагоре планини на Земята беше идеално подравнена със сочещата надолу планина на Луната.

— Изпълняваш Падането на една от железните планини, когато тя е пряко подравнена с планината на Луната — каза Хадес. — Защото на лунната планина има много странен обект, който не е естествен — древен каменен пиедестал, сив на цвят, с правоъгълна форма, горе-долу с размерите на олтар. Разбира се, поради различното въртене и орбити на Земята и Луната подобни подравнявания се случват само в много специфични времена.

Мей го изгледа.

— Докато бяхме във фермата на Джак преди да намерим градовете, аз ти зададох куп въпроси за Царския свят, като това дали е бил замесен в убийството на Кенеди и фалшифициране на избори. Когато те питах за кацането на Луната, ти каза, че то било не само необходимо, но и че четвъртото било най-важното. Направих проверка. Става въпрос за „Аполо 15“. Това свързано ли е с този проблем?

Хадес кимна.

— И то много. Пиедесталът е причината „Аполо 15“ да кацне там, където кацна. Разберете, човечеството не летя до Луната заради някакво благородство на духа или от желание за приключения. Цялата космическа програма беше започната от Царския свят точно за това време, за да намери пиедестала. „Аполо 15“ беше първата лунна мисия, използвала лунен роувър. Това беше важно. Благодарение на него астронавтите успяха да изследват много по-отдалечени от мястото на кацане места и да открият лунната планина и пиедестала. Освен това успяха да го скрият от любопитни очи на Земята, като го покриха със сребърно термично фолио „Каптон“.