Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Изстреляната ракета направи северния пилон на Големия каменен мост на пух и прах…

… и целият мост започна да се срутва!

Останал без северен край, мостът се наклони в тази посока и падна.

Първият автовлак успя да мине под него преди това, но не и вторият.

Огромният мост се стовари точно върху втория автовлак и смаза дългия камион и пътниците му, преди да го забие в леда и да го запрати на дъното на реката!

Последният автовлак нямаше какво да направи.

Срутилият се мост блокираше напълно пътя му, а той се движеше прекалено бързо, за да може да спре.

Шофьорът му наби спирачки, но на такъв хлъзгав терен от това нямаше никаква полза. Автовлакът се блъсна челно в разрушения мост и се сви като акордеон.

— Благодаря, Руфъс! — извика Алби.

Джак погледна към моторната шейна, вече преследвана само от един камион по широката река.

Седеше на задната седалка в кабината на самолета, при системата за изстрелване на ракети.

— Остани ниско, Руфъс — каза той на брадатия пилот. — Трябва да пусна още една ракета.

И стреля.

Втората ракета въздух-земя се отдели от дясното крило и се понесе право към оцелелия камион.

За миг автовлакът блесна в бяла светлина, преди да се разлети на парчета от колосалната експлозия.

След като дивата гонитба приключи, моторната шейна спря на един кей точно когато самолетът се приземяваше на пътя над него.

Алби се втурна към Джак, понесъл Лили на ръце.

— Благодаря, Джак.

— Аз ти благодаря — отвърна Джак. — Щях да съм мъртъв, ако не се беше появил в катедралата.

После се обърна към двете жени.

— Задължени сме ви, дами. Аз съм Джак Уест-младши. Това са Лили и Алби. Кои сте вие?

— Сестри Линда и Агнес от Ордена на честните девици от Новодевическия манастир — отвърна по-старата. — Макар че ако трябва да сме честни, никога не сме задълбавали в разните там монашески глупости, нали, Агнес.

— Майната му на целомъдрието — съгласи се младата.

Джак примигна.

— Благодарен съм ви, че ни помогнахте, но ще ме разберете, че съм малко предпазлив към непознати, особено в такъв момент и в този опразнен град.

— Капитан Уест — каза сестра Линда. — Знаем кой сте. Всеки в нашия свят знае кой сте — петият велик воин и изненадващият победител в Големите игри, който вся смут след царския елит. Напълно заслужен смут, ако питате мен. И двамата с вас вече сме се срещали, макар че бяхте твърде млад, за да помните. Държах ви на ръце, когато бяхте само на един месец.

Джак наклони объркано глава.

— Чакайте. Познавали сте…

— Да, познавах майка ви — каза Линда. — Много отдавна. Преди да се омъжи за онази грамадна отрепка Джонатан Уест-старши. За мен този брак беше най-голямата грешка в живота й, но после тя роди вас и вие станахте петия велик воин и тъй нататък.

Линда кимна към изпадналата в безсъзнание Лили.

— Знаем също и коя е тя. Оракулът на Сива, която отгледахте като собствена дъщеря.

— Знаем също и естеството на съня, в който е изпаднала — многозначително каза по-младата Агнес.

Джак се вгледа по-внимателно в двете монахини.

Сестра Линда си пое дълбоко дъх, за да се овладее.

— Капитане, имахме адски лайняна сутрин, така че ще ви кажа само едно. Не е нужно да се боите от мотивите ни и да се съмнявате в нашата лоялност. Орденът ни подкрепяше възторжено действията ви по време на Големите игри и не изпитваме никакви симпатии към Сфинкса. Той току-що изби всички наши сестри, все интелигентни, мили и чудесни жени. Двете с Агнес изкарахме късмет. Ние бяхме на смяната на оцелелите. Всяка нощ две сестри трябва да останат извън манастира в случай че се случи нещо като това. Тази нощ беше наш ред. Чухме всичко по радиовръзката. Беше ужасно. Сфинкса се гавреше с игуменката ни майка Беатрис, преди да я хвърли на някакви канибали, които беше довел, след което нареди всички останали монахини да бъдат застреляни. Сега сме сами на този свят, но не и безсилни. Разполагаме със знание, което може да ви позволи да спрете Сфинкса, и искаме да го направите. Знаем всичко за древните камбани, които той взе от манастира, както и за съня, който причиняват, а може би дори познаваме някой, който може да го премахне.

— Да го премахне? — повтори Джак.

— Да. Това е жизненоважно, като се има предвид какво Сфинкса възнамерява да направи с камбаните в близките дни. Знаем също и за изпитанието, през което трябва да мине, за да вземе трона.

— Второто изпитание — каза Джак. — Изпитанието на градовете беше първото. Второто е Изпитанието на планините. Пет железни планини, пет наточени ключа…