Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Караше като луд през Червения площад с двама пътници в безсъзнание в кабината и шест бронзови фигури, вкопчили се в набиращия скорост боклукчийски камион.

И сякаш това не беше достатъчно лошо — зад него два от гигантските камиони, докарали бронзовите войници на площада, го следваха по петите.

Когато видяха Алби да влиза в кабината на камиона и да потегля, шофьорите се впуснаха да го преследват с рев на двигатели и поне десетина бронзови войници във всяко многоетажно ремарке.

Докато Алби се отдалечаваше от „Св. Василий Блажени“ и излизаше на широкия площад, единият шофьор се размина на толкова малко разстояние с него, че няколко бронзови войника успяха да скочат върху боклукчийския камион!

Алби рязко зави, но бронзовите автомати се задържаха.

Алби продължи надясно, като остърга дясната страна на камиона във високите червени стени на Кремъл и трите бронзови фигури, които се бяха вкопчили от тази страна, изчезнаха.

— На ви, тенекиени задници — промърмори Алби.

В следващия миг черният Су-37 на Алойзиъс прелетя с оглушителен грохот над него; самолетът идваше от югозапад и се движеше към катедралата.

Руфъс беше пристигнал.

Алби се надяваше, че ще може да продължи да кара — и да остане жив — достатъчно дълго, за да се срещне със самолета.

Погледна в лявото огледало и видя две бронзови фигури, които бавно напредваха към кабината.

Сега боклукчийският камион се носеше по стръмния склон, който се спускаше от Червения площад към Москва река.

Склонът си имаше име — Василиево нанадолнище. То стигаше до самата река, до началото на Големия москворецки мост.

Алби зави наляво и остърга тази страна на камиона в основата на моста. Бронзовите войници бяха пометени…

… с изключение на един особено предприемчив, който най-неочаквано атакува отгоре, от покрива на кабината.

С писък на раздиран метал създанието разкъса задната част на покрива и зимният въздух нахлу вътре. Алби погледна с ужас и видя безликият автомат да се взира надолу към него, приклекнал и готов да скочи в кабината.

Обзетият от паника Алби наби спирачки.

Инерцията захвърли бронзовата фигура напред над кабината и тя падна и се затъркаля надолу по склона, преди да изчезне зад ниския парапет на крайречната улица.

Рязкото спиране обаче блокира и колелата на камиона и той се плъзна надолу по заледения калдъръм.

Алби гледаше с ужас как боклукчийският камион се носи надолу към реката, напълно изгубил управление.

Нямаше начин да овладее тежката машина. Камионът се завъртя странично, докато се носеше към реката, така че приближаваше парапета със задната си част.

Алби видя бъдещето миг преди то да настъпи.

Боклукчийският камион стигна края на склона, подскочи, прелетя заднешком над ниския парапет и се устреми към широката река долу.

Камионът на Алби полетя шест метра със задницата напред, преди да падне с трясък не във водата, ами върху твърда земя.

Добре де, почти твърда.

Машината се заби в замръзналата река.

През повечето зимни утрини в Москва по реката преминаваха ледоразбивачи, които пробиваха леда, за да проправят път за плаващите по нея корабчета.

Но сега целият град беше изпаднал в колективна кома, ледоразбивачите не бяха свършили обичайната си работа и широката Москва река приличаше на огромно заснежено поле, скована от лед с дебелина трийсетина сантиметра, повече от достатъчно да удържи автомобил и дори голям камион….

… но не толкова, че да устои на удара на падаща машина, тежаща десет тона.

Когато задницата на камиона се стовари върху леда само на няколко метра от Големия москворецки мост, Алби се залепи за облегалката.

Подобно на ударено с чук стъкло, ледът моментално се покри с десетки пукнатини.

При всички други обстоятелства положението щеше да е комично — боклукчийски камион с вирнат към небето нос, опрял колела в бреговата стена и забита в леда задница.

Но не и този път. Ледът се разчупи и камионът веднага и неумолимо започна да потъва.

Алби се задейства на мига.

Докато целият камион се плъзгаше надолу, той откопча предпазния колан, отвори вратата и изхвърли Стреч на леда.

После грабна Лили и точно когато кабината на камиона се изравни с повърхността на леда и се канеше да потъне, изскочи навън.

Двамата паднаха тромаво на леда. Изпадналата в безсъзнание Лили се търкулна като парцалена кукла, а камионът изчезна напълно в пробитата от него дупка и ледените води на реката го погълнаха.