Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Но звънът не го беше засегнал.

Защото у Алби имаше нещо специално.

Той беше глух.

Можеше да чува единствено благодарение на майсторски измисленото устройство — кохлеарен имплант, който превръщаше естествените звуци в цифрови.

И камбаната не го беше засегнала.

Джак скочи и се задейства.

Остави Алойзиъс на Алби, а самият той продължи да носи Лили на рамо и да влачи Стреч. Алби вдигна Алойзиъс като пожарникар, изваждащ човек от пожар.

Освободен от допълнителната тежест, Джак вече можеше да се движи много по-бързо и двамата с Алби влязоха в прекрасния неф на „Св. Василий Блажени“.

Не обърнаха внимание на великолепната архитектура, а направо се насочиха към стълбището, спуснаха се на долното ниво и тъкмо видяха началото на тайния тунел към Кремъл…

… когато десет бронзови фигури излязоха от прохода и блокираха пътя им за бягство.

— По дяволите, не! — изпъшка Джак. — Не можем да се измъкнем оттук!

— Какво ще правим? — попита Алби.

Джак се обърна, мислеше бързо.

Хрумна му нещо и той включи микрофона на радиостанцията си — на радиостанцията на Алойзиъс.

— Руфъс? Чуваш ли ме?

— Кап’тан Уест? — отвърна обърканият глас на добродушния гигант Руфъс, пилота на Алойзиъс. Той още беше на летище „Внуково“ в югозападната част на града.

Джак въздъхна с облекчение. Както се беше надявал, Руфъс носеше същите защитни слушалки като Алойзиъс.

— Руфъс! Загазили сме! Алойзиъс е в безсъзнание! Хванати сме натясно в катедралата „Св. Василий“ и се нуждаем от незабавно евакуиране! Можеш ли да ни вземеш?

— Че как. Откъде точно да ви взема?

Джак се огледа и преглътна.

— От покрива.

Джак и Алби се помъкнаха нагоре по тесните стълбища на катедралата, понесли приятелите си.

Макар че изглеждаха разположени неравномерно, деветте купола във формата на луковици всъщност бяха симетрични — четирите по-големи образуваха +, а по-малките около тях — X.

Деветият купол заема най-високата и централна част на катедралата и увенчава колосалната кула над нефа. Той е единственият небоядисан, тъй като е позлатен.

Катедралата се издига постепенно на три основни нива — широка основа от червени тухли, средно ниво, състоящо се от малки секции боядисани в зелено покриви, които свързват основите на кулите, и накрая самите кули.

Джак отвори с ритник един прозорец и излезе на западната страна на средното ниво, между две от кулите и над портика.

Наклоненият зелен навес над портика се спускаше стръмно надолу и продължаваше в посока север-юг.

От мястото си Джак можеше да види два от камионите на площада, които почти бяха приключили с разтоварването на бронзовите войници.

В северния край на портика имаше боклукчийски камион. След като шофьорът явно бе изваден от строя при първия звън на камбаната, машината се беше забила в портика.

Точно сега бронзовите фигури от най-близкия автовлак подминаваха камиона и влизаха в катедралата.

Движеха се бързо и нахълтваха вътре през вратите на портика.

Алби застана до Джак.

— Какво правим сега?

— Руфъс няма да успее да дойде навреме — каза Джак и кимна към катастрофиралия боклукчийски камион. — Поне си имаме транспорт. Хайде.

Затичаха се по покрива, понесли Лили, Алойзиъс и Стреч, докато под тях бронзовите фигури влизаха в катедралата през всички входове.

Джак и Алби стигнаха края на покрива над камиона.

— Първо ти — каза Джак. — Аз ще ти ги спусна.

Алби остави Стреч на покрива и скочи върху равната каросерия.

Джак му спусна първо Лили. Алби я улови и я сложи внимателно в кабината.

След това Джак му предаде Стреч. Заради новата си изкуствена ръка Алби малко се затрудни, докато спускаше тялото му…

Внезапно топуркане накара Джак да се обърне.

Той погледна зад себе си и се опули.

Няколко бронзови войници долу ги бяха забелязали…

…и започваха да се катерят по външната страна на катедралата!

Правеха го с брутална ефективност.

Металните им нокти и шокиращата им сила им позволяваха направо да пробиват дупки в зидарията и те се изкачваха бързо.

— По дяволите… — изруга Джак.

— Господи… — ахна като ехо Алби.

Джак пресметна положението за части от секундата.

Нямаше достатъчно време да спусне Алойзиъс и да слезе и той. Дотогава бронзовите войници щяха да са се добрали до него.

Трябваше да спаси Лили.

— Алби! Тръгвай! Махни Лили оттук! Ние ще ви настигнем!

— Как?

— Още не знам! Тръгвай!