Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Джак цапардоса рицаря с пистолета си и го повали на земята.

После се наведе над проснатите тела на Лили и Стреч.

Зад него Алойзиъс се закова на място, загледан към пустия площад и пръснатите тела по него.

— Господи, цяла Москва е засегната — промълви той.

Лили и Стреч лежаха до два обезглавени трупа, вързани на столове.

Джак изтича, падна на колене до Лили и я грабна в ръцете си.

Тя изглеждаше безжизнена, със затворени очи.

„Мъртва ли е?“

Провери пулса й.

Напипа го, но беше съвсем слаб.

„Слава богу…“

— Лили! Събуди се!

Тя не реагира.

— Лили! Хайде, моля те… — Очите на Джак се напълниха със сълзи.

Тя беше студена, много студена, но жива — и доколкото Джак можеше да прецени, беше изпаднала в същото състояние като другите хора, на които се бяха натъкнали по пътя насам.

Притисна я към тялото си в опит да я стопли.

Докато я прегръщаше, затвори за момент очи.

Спомни си мъката си преди три седмици, когато при Гибралтарската скала си беше помислил, че е мъртва, че е станала жертва на жестокия жертвен ритуал на Сфинкса. Това беше най-ужасният момент в живота му. Имаше чувството, че всичко, заради което е живял, вече го няма.

А сега беше обратното. Сега се усещаше изпълнен с енергия като никога преди. Това, че Лили се намираше в това необяснимо състояние, беше неочаквано, но на Джак не му пукаше.

Тя беше жива и той я беше намерил.

В този момент, докато Джак държеше Лили в обятията си, някой го наблюдаваше.

Йегер Цвай се намръщи.

— Мамка му.

Първият тип не се беше оказал Уест.

Но сега Уест беше тук.

Цвай посегна към дистанционното, което контролираше хеликоптера дрон и камбаната, като в същото време вдигна радиостанцията към устата си.

— Уест е тук! Скуайъри! Докарайте камионите!

Джак се обърна към Алойзиъс.

— Имаме късмет, че дойдохме навреме. Ако беше останала още на този студ, щеше да умре от хипотермия.

Алойзиъс оглеждаше района.

— Трябва да се махаме. Веднага…

Гласът му замря, когато четири огромни камиона се появиха от четирите краища на Червения площад и спряха едновременно с поднасяне и писък на спирачки около катедралата.

Това не бяха обикновени камиони.

Бяха големи автовлакове „Скандия“ с изключително дълги открити ремаркета, способни да поберат до десет коли.

С тази разлика, че четирите влекача не караха автомобили.

На платформите им стояха десетки бронзови войници.

Алойзиъс и Джак, който продължаваше да държи Лили, рязко се обърнаха към четирите камиона, натоварени с бронзови автомати, които обграждаха позицията им.

Двамата се бяха сблъсквали и преди с бронзовите бойци. Безмълвни, безлики, бездушни и безпощадни като роботи, те бяха прекарали хиляди години в ковчези в Трите тайни града и в Долния свят. В края на Големите игри в Долния свят в Индия смъртоносните бронзови мъже се бяха събудили. Бяха неуязвими за куршуми и с тях не можеше да се преговаря.

— Само не и тези… — простена Алойзиъс.

Джак прехапа устна.

— Щом те са тук, значи и Сфинкса трябва да е някъде наблизо, за да ги контролира.

В същия момент Алойзиъс погледна надолу и видя листа на кишавата земя до Лили.

Взе го и го прочете.

— Ох, мамка му… — изруга той и се завъртя. — Мамка му, мамка му, мамка му!

Джак се обърна.

— Какво?

И тогава Алойзиъс направи нещо изключително странно.

Погледна Джак в очите и каза:

— Точно сега този свят се нуждае от теб повече, отколкото от мен.

И с тези необичайни думи Алойзиъс свали шлема си — оборудван със защитни слушалки — метна към Джак .

— Сложи си слушалките, Джак! Веднага ги слагай! Иначе с всички ни е свършено. Да не излезе, че съм направил това напразно.

Джак погледна объркано шлема с висящите от него слушалки.

Алойзиъс Найт беше войник до мозъка на костите си и определено можеше да се нарече кораво копеле. Джак никога не го беше чувал да говори по този начин.

Затова бързо свали пожарникарската си каска и нахлупи шлема на Алойзиъс. Слушалките закриха ушите му.

Само след секунда над тях се издигна огромен хеликоптер, Чинук“, появил се иззад островърхите кули на „Св. Василий Блажени“, и Джак видя огромната древна камбана от злато и сребро, окачена под него.

В следващия миг хеликоптерът се разклати и камбаната иззвъня.

При удара на сферичната камбана очите на Алойзиъс Найт се подбелиха и той тутакси се строполи.

Падна със стон на земята и задраска с нокти няколко секунди, след което всичките му мускули се отпуснаха и той остана да лежи неподвижен и в безсъзнание.