Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Стреч погледна нагоре — звукът беше толкова прекрасен, така истински, толкова перфектно…

— Не ни остава още много — каза Лили, като продължаваше да пише с цялата бързина, на която беше способна.

След секунда двамата със Стреч се строполиха на земята.

Все още бяха будни. Засега.

Стреч се опули объркано.

— Какво, по…?

Лили никога не беше изпитвала подобно нещо.

Сякаш някой беше подсякъл краката й.

— Само трябва да… — изпъшка тя и запълзя по корем, като се мъкнеше на лакти към химикалката и листа, които беше изпуснала при падането си.

— … трябва да…

Сънят се спусна над нея.

И докато се отпускаше на стъпалата на прочутата руска катедрала, Лили осъзна, че Сфинкса е бил наистина добре запознат с ефекта на сферите.

През нея премина чувство, подобно на електрически заряд, което можеше да се опише единствено като чисто блаженство — ликуване, екстаз, — задейства центровете на удоволствие в мозъка й и изведнъж заспиването й се видя най-чудесното и желано нещо на света.

Главите на Лили и Стреч се отпуснаха на земята и, и двамата изпаднаха в кома.

От позицията си на ъгловата кула на Кремъл Йегер Цвай и Йегер Ахт ги гледаха как падат.

Йегер Цвай се усмихна едва-едва.

— Йегер Ахт — каза той. — Ако обичаш, слез долу и обезопаси телата на момичето и на капитан Уест. За нас ще е чест да ги представим на нашия господар император Сфинкса.

— Да, сър. — Йегер Ахт забърза към стълбите зад тях.

Минути по-късно Йегер Ахт излезе от Спаската порта и прекоси пустия Червен площад към „Св. Василий Блажени“ с оръжие в ръка.

Стигна до южния край на западния портик и видя проснатите тела на Лили и…

Това не беше Уест .

А един от другарите му.

Израелецът, облечен в костюма на Уест с крилете.

Йегер Ахт включи радиостанцията си.

— Цвай, обади се! Това не е…

Така и не видя откъде дойде ударът.

Някой го фрасна в тила с дръжката на пистолет и той се строполи в безсъзнание на земята.

От сенките на портика зад Йегер Ахт се появи фигура с дебела кафява канадка, широк жълто-кафяв панталон, дебели ботуши и пожарникарска каска.

— Не съм аз — каза той, застанал над поваления.

Край Москва

минути по-рано

Ултрамодерният влак се носеше през тунела под южната част на Москва към Кремъл и Червения площад.

Влакът принадлежеше на руския президент Владимир Путин, но днес той не пътуваше в него.

Не, днес в него бяха Джак Уест-младши, Алойзиъс Найт и Алби Калвин.

Те бяха единствените му пътници и всички се намираха в кабината на машиниста.

Джак гледаше през предното стъкло как релсите летят под тях.

Погледът му беше фиксиран.

Зъбите — стиснати.

Цялото му тяло беше като наелектризирано по начин, по който не го беше чувствал досега.

Лили беше тук.

И той идваше да я прибере.

Влакът, с който пътуваше Джак — както и тунелът, в който бяха, — беше изключително модерен.

Защото не беше обикновен влак от московското метро. Същото се отнасяше и за тунела.

Найт беше предложил да влязат в Москва по този начин.

Доводът му беше, че само малцина избрани знаят за секретната железница, която водеше директно до сърцето на Москва и можеше да ги отведе там бързо и незабелязано.

Това беше Джак Уест-младши.

В тъмното си минало като международен ловец на глави Алойзиъс Найт, известен на някои и като Черния рицар, беше работил за Владимир Путин.

Подробностите около мисията му бяха неясни, но беше свързана с инцидент в началото на президентството му — отвличането на племенницата му и изпращането на няколко нейни пръста на Путин.

Когато руските специални служби и военните не успяха да намерят детето, се обърнаха към Алойзиъс Найт.

Той беше спасил момичето — макар и без няколко пръста, — беше убил похитителите му и го беше върнал на продуцента.

Като награда получи самолета си, изтребителя-бомбардировач с вертикално излитане и кацане „Сухой“ Су-37, и привилегии за зареждане с гориво във всяка руска база по света. (За един ловец на глави това беше отлична награда, особено частта със зареждането.)

Покрай мисията Алойзиъс Найт научи и за тази секретна железопътна линия, която минаваше под южния сектор на московската система на метрото.

— Известна е като „Метро 2“ или като Д-6 в разузнавателните кръгове — каза Алойзиъс, докато влакът им летеше с бясна скорост през тунела. — Сигурна линия, която може да те отведе от Кремъл до летище „Внуково“ южно от града само за десет минути. Целта й е била да осигурява на важните клечки бърз начин за бягство от града в случай че се наложи евакуация.