Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Наоколо все така нищо не помръдваше.

И тогава видя катедралата „Св. Василий Блажени“…

… и трите малки фигури, седнали на стъпалата.

Сърцето му подскочи.

Онази в средата беше Лили.

Завързана за стола на западния портик на катедралата, Лили гледаше как крилатата фигура се спуска и каца съвършено на калдъръма на Червения площад на двайсет метра от нея.

Отначало си помисли, че е Джак — костюмът, крилете и непрозрачната маска бяха неговите.

Помъчи се да освободи ръцете си от свинските опашки и очите й едва не изхвръкнаха от орбитите от напрежение, докато викаше безполезно през парцала в устата си.

Мъжът вдигна маската и Лили видя, че не е Джак, а Стреч.

— Лили! Ох, слава богу — възкликна той, докато бързаше нагоре по стъпалата, след което заговори в микрофона си. — Момчета, потвърдено. Тя е, при това жива.

Стреч се завтече към Лили и махна парцала от устата й.

— Всичко е наред, Лили. При теб съм. Ще те измъкна оттук.

Тялото й трепереше от студа.

— О, Стреч! — изхлипа тя. — Не! Не трябваше да идвате…

— Много хора ги е грижа за теб, хлапе — меко каза Стреч. — Всички се опитват да те намерят. Оставих Пух да кръжи над нас със Скай Монстър, Джак също пътува насам…

Лили тръсна глава.

— Не, Стреч, нямах предвид това. А че не трябваше да идвате, защото това е капан!

Докато Лили произнасяше тези думи, двамата със Стреч бяха наблюдавани.

От четирима.

Двама от наблюдателите стояха на половин километър от тях, над реката, на върха на ъгловата кула на Кремъл.

Те бяха рицари на Златната осмица и следяха Лили и Стреч през мощни цифрови бинокли.

Йегер Цвай, или Ловец Две , вторият по старшинство член на рицарите, и Йегер Ахт, Ловец Осем , най-младият от безжалостните рицари наемници.

Другите двама се намираха на друго място, в отсрещния край на Червения площад.

Те се криеха зад побелелите от снега дървета на парка Зарядие, облечени в дебели бели канадки, с бели огледални очила и екипирани със свръхмодерни слушалки. Лицата им бяха скрити зад бели вълнени шалове и облеклото им ги правеше почти невидими.

Йегер Цвай и Йегер Ахт гледаха от кулата надолу към Стреч. Бяха го следили на скенерите си през целия му път към Москва.

Йегер Цвай включи микрофона на радиостанцията си.

— Сър, говори Цвай. Уест току-що пристигна. Долетя с онези криле, които използва срещу нас при замъка Арагон.

— Приспи го — нареди гласът на Йегер Айнс в слушалките на Цвай. — С огромно удоволствие ще махна някои телесни части на капитан Уест, когато се събуди.

— Разбрано, сър — отвърна Йегер Цвай. — За нас ще е удоволствие.

После взе дистанционното и натисна едно копче.

Нещото се издигна бързо зад една сграда до катедралата и се понесе право нагоре в небето.

Стреч забеляза движението с периферното си зрение и рязко се обърна.

Лили се загледа с ужас нагоре.

— Ох, по дяволите!

Това беше хеликоптерът дрон, който беше видяла по-рано. Древната сферична камбана още беше окачена под него.

Хеликоптерът се издигаше по същия начин, по който го правеха всички дронове — нагоре, нагоре, нагоре, бързо, бързо, бързо.

Стреч се намръщи.

— Какво става?

— Загазихме — каза Лили, докато той освобождаваше ръцете й. — Здравата загазихме.

Тя грабна листа, забоден за гърдите на една от обезглавените монахини до нея, на който беше изписано мрачното предупреждение:

ЩЕ

СЕ

СЪБУДИТЕ

КАТО

РОБИ

— Сфинкса го е оставил за онзи, който дойде да ме спаси. Явно си е помислил, че Джак пръв ще дойде при мен.

— Какво означава това? Ще се събудите като роби…

В отговор Лили погледна нагоре към дрона, който вече висеше високо над разноцветните куполи на „Св. Василий Блажени“.

— След малко ще заспим. Имаш ли химикалка?

Стреч вече беше наистина объркан, но извади химикалка „Шарпи“ от джоба на гърдите си и я подаде на Лили.

Тя започна да пише бързо върху листа.

— Значи Мечо Пух и Скай Монстър кръжат над нас е „Небесният воин“?

— Да. Защо?

— Мамка му, значи са в петдесеткилометровия обхват. Звуковата вълна ще ги удари. Веднага се обади на Скай Монстър и му кажи да включи на автопилот и ако има шумозаглушаващи слушалки, да си ги сложи. Пух също.

Стреч разбра, че не е време за възражения, и се подчини, докато Лили продължаваше да пише.

Високо над тях хеликоптерът дрон се разклати…

… и сферичната камбана под него удари.

Зловещият звук отново премина през Москва, разпространявайки се във всички посоки в невидима вълна.