Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

След като остави Зоуи и Хадес в имението, Джак забърза към втората си цел, тайната си ферма в Австралия.

Взе със себе си Алби и Алойзиъс Найт и летяха със самолета на ловеца на глави.

Джак искаше да вземе някои древни текстове и папки, които държеше в хранилището във фермата. И по-конкретно документите, свързани с първата му мисия с Лили — онази с Голямата пирамида в Гиза и Седемте чудеса на древния свят.

Помнеше, че някои от тези документи наред с описанията на капаните, на които се беше натъкнал по време на мисията, споменаваха за древни египетски лабиринти. Тъй като хранилището имаше биометрична защита, единствено Джак можеше да го отвори, така че се налагаше да отиде там лично.

Освен това се беше надявал да намери едно старо коприварче вълшебник, което държеше от много години. Със способността си да отклонява куршуми то можеше да се окаже полезно в следващите дни, но не успя да го открие никъде във фермата.

Освен това искаше да вземе и още нещо… за Алби.

Една от старите си изкуствени ръце.

По време на търсенето на Трите града Алби беше заловен от Дион Десакс и рицарите на Златната осмица. С една свръхостра древна струна Дион по най-жесток начин беше отрязал лявата ръка на Алби. През годините Джак беше обновявал няколко пъти собствената си титанова протеза на лявата си ръка и реши, че може да пригоди някоя от старите за Алби.

След като събраха всичко, от което се нуждаеха, Джак, Алби и Алойзиъс отлетяха обратно за Франция и бяха във въздуха над Персийския залив, когато дойде вестта.

Лили беше намерена…

… забелязана от охранителна камера…

… на Червения площад в Москва.

Във въздуха над Москва

23 декември, 09:10

Стреч се носеше в небето с астрономическа скорост, блъскан от ледения вятър, с наведена надолу глава, защитено с маска лице и изпънато като копие тяло.

Маската всъщност беше на Джак. Както и костюмът за скачане от големи височини и крилете от въглеродни нишки на гърба му, известни като криле на чайка.

На Стреч изобщо не му пукаше чия е екипировката. Искаше само едно — да спаси Лили.

Москва беше на пет километра под него.

Градът изглеждаше като замразена смес от бели и сиви петна, комбинация от сняг, киша и мрачна руска архитектура.

С едно ярко изключение.

В сърцето на монохромния метрополис имаше район, оцветен в най-живи и поразителни цветове.

Районът на Кремъл.

Прочутата крепост бе в плътен нюанс на червеното — кървавочервено. Именно този цвят беше дал името на площада до нея. Някои си мислят, че Червеният площад е име от съветската епоха, но това не е вярно. Името е по-старо от болшевиките.

И на този площад, недалеч от Кремъл и също искряща с цветовете си, се намираше катедралата „Св. Василий Блажени“ с нейните пъстроцветни куполи във форма на луковици и червени и зелени стени.

Трите концентрични околовръстни пътя на града придаваха на Москва приблизително кръгла форма, като Червеният площад се намираше в най-вътрешния пръстен.

През трите концентрични пръстена се виеше дебела бяла линия — замръзналата Москва река.

Докато Стреч се носеше към земята, „Небесният воин“ кръжеше високо в небето е Пух и Скай Монстър на борда, готов да се спусне моментално и да спусне въже с кука, за да ги прибере. Двамата с Лили.

Докато пропадаше още надолу, детайлите на Москва ставаха по-ясни. В най-вътрешния кръг Стреч вече можеше да различи кървавочервения Кремъл и куполите на „Св. Василий Блажени“.

Щом се спусна достатъчно ниско, Стреч натисна едно копче, крилете на гърба му се разпериха и той продължи с контролиран полет над Москва река, следвайки извивките й към църквата.

Тогава видя телата.

И преобърнатите коли и автобуси.

И катастрофиралите боклукчийски камиони.

На крайречните алеи имаше хора, които лежаха по очи с разперени ръце, сякаш са пълзели на четири крака в последните си моменти. Едно куче още беше вързано с ремък за китката на господаря си и лаеше безнадеждно.

— Пух, Скай Монстър, виждате ли това? — каза Стреч в микрофона на гърлото си. Камерата на предпазната му маска записваше всичко.

— Мили Боже — произнесе сърдитият глас на Пух в ухото му. — Виждаме го.

— Мъртви ли са? — попита Скай Монстър.

— Не знам — отвърна Стреч. — Но всичко това прилича на призрачен град.

— Внимавай, приятелю — каза Мечо Пух.

Стреч продължи да лети над замръзналата бяла река, докато не стигна до Кремъл и Червения площад.