Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Секретна президентска железница — каза Джак.

— Доста добра вътрешна информация имаш, капитан Найт — добави Алби.

— Ако си мислите, че е само това, кажете ми, когато поискате да отвлечете дистанционно самолет. Преди няколко години едно правителство, което няма да назовавам, ми даде чудно устройство за хакване на джипиес сателитите, използвани за навигация от повечето военни и цивилни самолети. С него можеш да поемеш контрол върху управлението на самолета. Не работи всеки път, но ме е измъквало на няколко пъти от доста напечени ситуации.

Алби кимна.

— Харесвам стила ти, приятел.

— Какво чак толкова — каза Алойзиъс. — Вие си имате вашия таен древен свят, а аз моя секретен правителствен.

Докато Стреч и Лили падаха на стъпалата на „Св. Василий Блажени“, Джак, Алойзиъс и Алби кацаха със самолета на Найт на летище „Внуково“.

Завариха пълно мъртвило.

Всички служители лежаха неподвижни на земята. Снегът вече започваше да затрупва телата им.

Джак провери пулса на двама и каза:

— Живи са. — Приличат на заспали.

Алойзиъс плесна шамар на единия. Мъжът не се събуди.

— Това не е спане — горчиво рече той. — По-скоро е нещо от твоите шантави древни дивотии, Джак.

Циничен и ироничен през повечето време, Алойзиъс Найт непрекъснато оставаше поразен от по-странните елементи от света на Джак, след като Шейн Скофийлд го беше натоварил да спаси Джак от Царския затвор Ереб.

Завлякоха коматозните служители на закрито и забързаха — без никой да ги спре, тъй като и охраната беше извън строя — към недрата на летището и секретната президентска железница.

Докато приближаваха центъра на Москва с личния влак стрела на Владимир Путин, Джак се обърна към Алби.

— Някакви новини от Стреч?

— Нито дума — отвърна той от преносимата си радиоконзола. — Стреч, Пух и Скай Монстър не отговарят. Джак, цяла Москва е замлъкнала. Няма никакво радио, никаква телевизия. Нищо.

Джак се намръщи.

— Какво е станало тук?

Стреч беше стигнал до Червения площад и бе потвърдил, че жената пред катедралата „Св. Василий Блажени“ е наистина Лили и че е жива.

А после, минути по-късно, най-внезапно и необяснимо беше замлъкнал.

Нямаше никакви вести от Лили.

Нито пък от Пух и Скай Монстър в „Небесният воин“.

Джак изруга.

Носеше се с бясна скорост към опустял град, чиито жители лежаха в безсъзнание и където трима негови приятели и дъщеря му най-неочаквано и зловещо бяха замлъкнали.

Секретният влак спря със съсък в станцията от бетон и стомана под президентския дворец в Кремъл.

Джак слезе от вагона с вдигнато оръжие и нащрек, с Найт до себе си и Алби, който ги следваше.

Станцията беше много модерна, безупречно чиста и добре осветена.

Всички униформени пазачи лежаха на пода или в стъклените си кабинки.

— Насам — каза Найт. — Там има тунел, който води под площада до катедралата. Мисля, че е най-добре да стигнем до момичето ти колкото се може по-незабелязано.

— Съгласен — каза Джак. — Алби, ти остани тук. Иди в кабината за управление на последния вагон и бъди готов за тръгване, ако ни се наложи да се изнасяме спешно.

— Джак…

— Знам, че искаш да дойдеш, момче — каза Джак и погледна металната ръка, закрепена на лявата китка на Алби. Бяха успели да я монтират успешно по време на обратния полет и Алби беше прекарал по-голямата част от пътуването в упражнения с нея, като се опит ваше да хваща първо големи неща, после по-малки. Щеше да му отнеме известно време да свикне с нея. — Ще й помогнеш повече оттук, знаеш го.

Алби кимна.

— Добре.

Джак и Алойзиъс се втурнаха към дългия пешеходен тунел, който водеше на изток от притихналата подземна станция.

Алойзиъс водеше и след няколко минути двамата се озоваха в крипта под катедралата „Св. Василий Блажени“.

— Насам — каза Алойзиъс и забърза по някакви стъпала.

Изкачиха се до нефа на катедралата. Таванът се издигаше на десетки метри над тях, украсен със стенописи, изобразяващи Исус Христос и Света Богородица.

Джак и Алойзиъс не се спряха да зяпат.

Прекосиха тичешком широкия пуст неф с вдигнати оръжия.

Докато тичаше, Джак чу далечното буботене на хеликоптер някъде отвън.

Продължи напред, като си даваше сметка, че отчаяното му желание да стигне до Лили го заслепява.

Не му пукаше.

Трябваше да я намери.

С вдигнат пистолет той се затича с Алойзиъс по покритото стълбище на западния портик — и изведнъж видя мъж в основата на стълбището, облечен в черната униформа на рицарите на Златната осмица: беше застанал над телата на Лили и Стреч.