Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Алби си даде сметка, че няма смисъл да спори, затова просто скочи в кабината, избута припадналия шофьор през вратата, настъпи газта и се отдалечи от катедралата.

Останалият на покрива Джак метна Алойзиъс Найт на раменете си и изпъшка от тежестта му.

— Мамка му, мамка му, мамка му…

Имаше само една посока, в която можеше да тръгне и да остане жив.

Нагоре.

Метнал на раменете си отпуснатото тяло на Алойзиъс Найт, Джак се затича нагоре по тясното спирално стълбище в най-високата кула на „Св. Василий Блажени“.

Чуваше как бронзовите войници се изкачват след него сред грохот на тежки стъпки.

Ако в Москва имаше някой буден, който да види в момента катедралата, щеше да запомни гледката до края на живота си.

Тя беше буквално покрита от бронзови фигури.

Катереха се по нея от всички страни — десетки, пробиващи дупки в червените тухлени стени и пъплещи като мравки по покритите със сняг покриви.

Плъзгаха се около куполите с форма на луковици, катереха се по отвесните страни на кулите, събираха се около централната.

В този момент един малък прозорец при върха на най-високата кула беше изритан отвътре, запращайки натрупания сняг надолу, и Джак излезе на тесния перваз с Алойзиъс на рамене.

Задъхан, той погледна надолу.

Едва не му се зави свят от зеещата пред него пропаст. Москва се простираше пред очите му до хоризонта.

Точно под него двайсетина бронзови войници се катереха по стените на кулата като неуморими метални демони — великолепни катерачи, които не обръщаха никакво внимание на убийствената височина. Забиваха с лекота ръце и крака в кулата и най-лошото беше, че изобщо не се изморяваха.

— По дяволите — изруга Джак. Беше домъкнал дотук тежестта на двама души и бе изтощен и плувнал в пот.

Извади пистолета си и стреля по най-близката бронзова фигура.

Зън!

Куршумът рикошира от металното лице, хвърляйки искри. Бронзовият войник изобщо не му обърна внимание и продължи да се катери.

— Ох, я стига — изстена Джак. — Добре тогава…

Стреля отново, но този път в зидарията до ръцете на бронзовото същество. Двете тухли около пръстите се пукнаха и натрошиха…

… и този път създанието пропадна!

Полетя надолу от Джак и Алойзиъс, помитайки със себе си още два автомата.

Но останалите продължаваха упорито нагоре.

Катереха се неуморно и приближаваха от всички страни.

Джак стреля отново.

Куршумите му отскочиха от черепите им, без да им причинят никаква вреда.

Най-близкият бронзов автомат се изправи на крака на перваза, само на четири метра от Джак.

Джак насочи пистолета си към него, стреля…

… и бронзовата фигура отлетя от перваза, сякаш беше улучена от гюле, а не от куршум!

— Какво…? — Джак изгледа невярващо пистолета си.

С оглушителен рев черният изтребител-бомбардировач на Алойзиъс Су-37 „Черният гарван“ се спусна и увисна зад Джак, точно до високата кула.

Той стреля отново, като помете най-близките бронзови фигури от кулата и ги запрати на десетки метри надолу.

И ако гледката на бронзовите фигури, катерещи се по прочутата катедрала, беше нещо заслужаващо си, появата на самолета до най-високата кула беше направо потресаваща.

Машината приближи кулата и натрупалият се сняг се разлетя във всички посоки под силните струи от дюзите.

От корема на бомбардировача се спусна метална клетка на вериги, която се люлееше силно, стигна до Джак… точно когато първият бронзов войник, без да обръща никакво внимание на снежната буря около себе си, стовари металната си ръка върху парапета до крака на Джак и заби нокти в камъка.

Метнал тялото на Алойзиъс на раменете си, Джак скочи към клетката.

Тъй като държеше Алойзиъс, не можеше да протегне ръце. Трябваше да уцели кошницата.

Полетя във въздуха високо над катедралата и бронзовата орда…

… и се озова в кошницата и се претърколи, без да пуска Алойзиъс.

— Руфъс! Тръгвай!

В отговор самолетът рязко се наклони и се отдалечи с рев от историческата катедрала.

Две бронзови чудовища се опитаха да скочат в кошницата след Джак и почти успяха — протегнатите им нокти се разминаха с нея на милиметри.

Но самолетът вече се отдалечаваше от сградата.

— Накъде? — прозвуча гласът на Руфъс в слушалките.

Джак не се поколеба нито за миг.

— Настигни Алби! Той успя да се измъкне с Лили и Стреч в един боклукчийски камион! Следвай го!

Докато Джак се изкачваше по спиралната стълба на най-високата кула на катедралата, Алби Калвин се намираше в разгара на друга гонитба.