Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Джак гледаше как Хадес навежда глава.

През времето, което беше прекарал с бившия господар на Долния свят, Джак не се беше замислял как се е отразило на Хадес предателството на синовете му и омразата на брат му Яго.

Сега Хадес стоеше там долу. Победен.

Сфинкса пристъпи напред и застана пред него.

— Някога ти беше цар, Антъни. Сега си нищо. Коленичи пред твоя император.

Хадес се отпусна на коляно пред Сфинкса.

Сфинкса се обърна към Дион и Яго.

— Господа? Вие сте пострадали от този човек по време на управлението му. Каква присъда ще поискате от мен?

— Смърт — незабавно отвърна Дион.

— Смърт — повтори Яго.

Сфинкса погледна Хадес и повдигна вежди.

— Обезглавяването на Хадес.

Обърна се към един от четирите сребърни автомата, които стояха наблизо неподвижни като статуи, посочи Хадес и отсече:

— Сребърен! Откъсни му главата.

Горе на балкона Джак се облещи и прошепна:

— О, Господи…

Сребърният направи четири крачки към Хадес и без да спира нито за миг, сключи блестящите си сребристи пръсти около черепа му.

Сфинкса гледаше невъзмутимо.

Дион — ухилено.

Яго — мълчаливо.

Джак — обхванат от ужас.

— Никога няма да победиш, Хардин — гордо заяви Хадес, докато сребърният стискаше главата му. — Уест ще те бие…

С ужасяваща сила сребърният изви врата на Хадес…

… счупи го…

… и изтръгна главата от тялото му с противен звук, сякаш разпаряше плат.

Главата на Хадес се отдели от раменете му сред фонтан артериална кръв. Изтръгването беше толкова силно, че част от гръбначния му стълб се откъсна заедно с нея. Обезглавеното тяло се строполи на земята.

Джак преглътна надигналата се в гърлото му жлъч. Йоланте стоеше онемяла от ужас до него.

— Хвърли тялото му в шахтата — заповяда Сфинкса на сребърния.

Автоматът се подчини и метна главата и трупа на Хадес от източния мост, на който стояха Сфинкса и хората му.

Сфинкса загледа как тялото на Хадес изчезва от поглед…

И после направи нещо, което Джак изобщо не очакваше.

— Е? — извика. — Хареса ли ви представлението, капитан Уест?

Инстинктивната реакция на Джак беше да отстъпи още по-назад в сенките на балкона.

— Знаем, че сте тук, капитане! — извика Сфинкса. — Дошли сте през английския тунел, което е доста храбро, като се има предвид нестабилното му състояние. Хадес задейства лазерния датчик в този край, когато пристигна. Проверихме входа и открихме още следи. На мъж с туристически обувки, на жена и на монах. Логичното ми заключение е, че сте вие. Покажете се!

— Джак, недей… — започна Йоланте.

Джак се изправи и пристъпи напред на балкона…

… пред очите на Сфинкса и хората му в другия край на огромната зала.

Сфинкса се усмихна.

— О, здрасти.

Стоящата зад Джак Йоланте се намръщи.

— Е, по дяволите. Май няма връщане.

Тя също се изправи и застана до него.

Сфинкса я погледна изненадано — бръснатата глава и обезобразеното лице, — но после я позна. До него Хлоя Карнарвън я гледаше студено.

— Йоланте? Това ти ли си? О, скъпа — каза Сфинкса.

— Работа на палача на брат ми — каза Йоланте и гласът й се понесе през залата.

— Изглеждаш наистина отвратително — извика Сфинкса. — Ама ти сериозно ли? Нима си на страната на капитан Уест?

Йоланте отвърна на погледа му.

— Животът е избори. Аз преразгледах моите. Ами ти, Хлоя? И ти ли го направи, когато се съюзи с брат ми и после го предаде заради Сфинкса?

Хлоя изсумтя, после отвърна студено:

— Може да се каже, че и аз съм преразгледала моите. Честно казано, работата с теб само ме спъваше и както виждам, май съм избрала по-добре от теб.

Сфинкса се усмихна иронично на чутото.

— Е, капитане? Хареса ли ви представлението? Моето Падане и прискърбната кончина на господаря Хадес?

Джак го изгледа.

— Хадес постигна мир със света, преди да умре. Това няма да се случи с теб, задник такъв.

— Капитане, като стана дума за това какво ще се случи, нямаш никаква представа. Честно, имаш ли изобщо идея какво възнамерявам да сторя със света, когато го завладея?

Джак не отговори.

Запита се с колко ли време разполага. Вероятно в момента към балкона приближаваха бронзови, сребърни и рицари на Златната осмица.

— Сегашната система е рухнала — каза Сфинкса. — Редът е изгубен. Провалени държави, бедност, глад, мигранти. Цивилизацията е съсипана. И на всичкото отгоре заразена. Заразена със слаби хора. С утайката на човечеството. Хора с овчи мозъци. Цели популации живеят като животни, враждуват и се избиват едни други. Африканските държави почти не се различават от дивите племена отпреди три века. Много от тях още вярват в магьосничество. Индия живее в нищета. Китай е пренаселен. Африканци пресичат Средиземно море, за да избягат от бедността, латиноамериканци се опитват да се промъкнат в Щатите заради същото. И всичко това, докато самата Америка е пълна е наркомани и глупаци, които вярват, че Ноевият ковчег наистина съществува. Аз искам по-добър свят. Свят за интелигентни мъже и жени. Свят за напредналия човек. Останалите, утайката, трябва да бъде изчистена. И като мъдър, но твърд владетел, аз ще се заема с чистенето. Ще използвам Камбаните на сирените, за да приспя по-голямата част от човечеството… и ще събудя само онези, които ще направят света по-добър. Слабите няма да се събудят. На тях ще им бъде позволено само да умрат от глад в съня си.