Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Той е не толкова самолет, колкото летящ склад. Създаден е да превозва големи товари по света, без да спира, и размерите му са наистина зашеметяващи.

Дълъг 76 метра и с размах на крилата 67 метра, той се задвижва от четири огромни турбореактивни двигателя TF39 на „Дженеръл Илектрик“. И изглежда доста елегантно за размерите си — прилича на голям сив 747 без прозорци и с уголемена муцуна.

Най-голямото качество на самолета е товарният му отсек. На света няма друг подобен на него. Размерите му са чудовищни.

При нужда може да побере пет двуетажни лондонски автобуса, паркирани един зад друг, един хеликоптер „Чинук“ или фюзелажа на товарен самолет „Херкулес“ С-130.

Освен това достъпът до отсека е лесен — освен задната рампа носът на самолета е подвижен и може да се повдигне за товарене и разтоварване отпред. На Истън не му пукаше.

Той седеше оклюмал на стола си в огромния отсек. Беше пленник.

Командирът на самолета слезе от горната палуба.

Беше висок, як и внушителен. Истън беше чул един от екипажа да се обръща към него с „господарю Яго“.

Яго застана над Истън и го изгледа с отвращение. Не каза нищо.

Радиостанцията му изпращя.

— Какво намерихте в останките от тайното имение на Хадес? — попита нечий глас.

— Само един жалък минотавър — каза Яго. — Останалите избягаха през тунелите на Мажино. Съжалявам, Хардин.

— Жалко — каза гласът. — Надявах се да се сдобием с няколко индивида, с които да тормозим капитан Уест. Не мога да си представя, че ще му пука за някакъв си минотавър.

— Капитан Джак е мой приятел — каза Истън. — Той ще дойде за мен.

Яго изсумтя презрително.

— Какъв е номерът ти, минотавър? — попита гласът от радиостанцията.

— Името ми е Истън — гордо отвърна той. — Аз сам си го избрах…

— Минотавър с име — изсмя се Яго. — Накъде се е запътил този свят?

— Аз съм приятел на капитан Джак. Той ще ме спаси — дръзко каза Истън.

— Минотавре, какво можеш да означаваш ти за Уест? — отвърна Яго. — Ти си едно от хилядите безименни нищожества като теб от Долния свят. Защо очакваш, че той ще направи каквото и да било усилие да те спаси?

Истън се поколеба и в гласа му се прокрадна колебание.

— Защото… аз… аз съм… негов приятел.

— Ваше величество, казахте да заловим всички живи — каза Яго по радиостанцията. — Какво да правя с този?

Последва кратка пауза.

— Чудя се дали да не го задържим като заложник. Уест е склонен да се грижи за подобни индивиди. Но не. Изхвърли го от самолета. Трябва да тръгвам. Пристигнахме при Лабиринта.

Връзката прекъсна.

Яго погледна Истън и сви рамене.

— Съжалявам, минотавре.

Вдигна ръка и посочи големия пръстен е печат, който носеше.

— Виждаш ли този пръстен? Сфинкса ми го даде. Докато го нося, тези бронзови са под мое командване. Ще направят всичко, което кажа. Всичко. Нека ти покажа.

И се обърна към най-близките бронзови.

— Вие двамата! Елате тук.

Бронзовите направиха три резки стъпки напред и се заковаха неподвижно пред Яго.

— Минотавър е номер… — отново каза Яго и поклати глава. — Бронзови. Хванете го.

Двамата бронзови сграбчиха Истън за ръцете и го изправиха на крака.

Яго преспокойно отиде до страничната врата на отсека и я отвори. Отвън нахлу вятър.

Ужас обзе Истън. Той отчаяно се опита да се отскубне, но без резултат. Бронзовите бяха много по-силни от него.

— Излезте през вратата с него.

Двамата безлики бронзови вдигнаха Истън и тръгнаха към отворената врата…

… и точно тогава самолетът се разтресе.

И неочаквано се люшна.

Стана толкова внезапно, че Яго и двамата бронзови отлетяха назад.

Истън падна на земята. Вече никой не го държеше.

— Сър! — обади се глас от говорителите в отсека. — Докладва мостикът! Имаме проблем! Някой хаква самолета!

Яго залитна към стълбите, които водеха към горната палуба и пилотската кабина, и извика гневно:

— Как така хаква самолета?

Самолетът рязко се наклони в другата посока и Яго трябваше да се вкопчи в парапета, за да не падне обратно в отсека.

— Някой пое контрол над управлението! Изглежда, са хакнали навигационната система! Вече нямаме контрол над самолета!

Истън гледаше всичко това с ужас и смущение. Бронзовите, които трябваше да излязат от самолета с него, тъкмо се изправяха на крака, когато второто рязко наклоняване ги отхвърли в другата посока.

И тогава, сякаш всичко това не беше достатъчно изненадващо, се случи най-неочакваното.