Цилиндричните стени профучаваха само на педя от тях.
Докато се носеха нагоре, Джак включи микрофона си.
— Никой! Йоланте! Не знам дали сте стигнали до обсерваторията, но ние с Истън идваме през лунната шахта!
Продължиха да се изкачват доста дълго по вертикалната шахта, преди да се озоват в ярко осветено помещение на самия връх на Егюий дю Миди. Въжето на капсулата се навиваше на макара, закрепена за як триножник, монтиран над шахтата.
Клетката рязко спря и Джак и Истън се залюляха, когато изкачването приключи.
Двамата се огледаха…
… и видяха множество трупове. Телата на мъртви румънски парашутисти.
— Джак! — извика някой и Йоланте и Никой влязоха тичешком в стаята.
Никой помогна на Джак и Истън да слязат от капсулата.
— Изкарахме късмет. Явно сме пропуснали с няколко минути престрелката. Хората на Дион току-що се изнесоха с един хеликоптер.
— Джак, ела — каза Йоланте. — Трябва да ти покажем нещо.
Връх Егюий дю Миди
Никой и Йоланте поведоха Джак и Истън през постройките, кацнали на самия връх на Егюий дю Миди.
Те бяха различни — някои нови, други стари; някои от бетон и стомана, други от избеляло дърво, построени през различни времена.
Джак и Истън бяха излезли от шахтата на самия връх, далеч от туристическите тераси за наблюдение, кафенетата и огромната станция на въжения лифт. Шахтата минаваше през самата среда на върха. На горния й отвор явно бе имало висока антена, която хората на Дион бяха преместили преди Падането.
Никой и Йоланте ги водеха към „професионалния“ район от другата страна на върха — постройки, включващи метеорологични бараки, сателитни антени и внушителна обсерватория.
Висока дванайсет етажа, сребриста и цилиндрична, обсерваторията Егюий дю Миди приличаше на силоз за зърно.
Заоблените й стени блестяха на лунната светлина като излезли от научнофантастичен филм.
Върхът й представляваше купол, от който надничаше обективът на масивен оптичен телескоп.
— Насам — подкани ги Никой и поведе Джак вътре.
След минути Джак стоеше в главната зала на обсерваторията.
Огромният телескоп доминираше в помещението и се издигаше високо над него, колосалните му лещи гледаха почти отвесно нагоре, право към…
— Луната — каза Джак.
Йоланте кимна и изтича при основата на масивния телескоп, където беше окулярът му. До него имаше голяма маса на колелца с компютри и други устройства.
Докато я следваше, Джак забеляза, че единият от компютрите е разбит, сякаш някой го е удрял с ковашки чук.
— Бързо, Джак, трябва да видиш накъде е насочен — каза Йоланте.
Джак забърза към окуляра. Мина му мисълта, че е странно, че толкова голямо устройство е предназначено за човешко око.
Погледна през окуляра…
… и видя лунната повърхност с такива подробности, сякаш самият той се намираше на Луната.
Пред него се простираше сива равнина, един кратер, някакви възвишения в далечината, а в самия център на картината…
… имаше две малки превозни средства с четвъртити метални тела, механични ръце и с по шест колела с дебели гуми.
— Лунни роувъри — промълви Джак.
— Виж какво има до тях — каза Йоланте.
Джак видя.
И преглътна.
До луноходите от иначе голата лунна повърхност стърчеше перфектно правоъгълна плоча.
— Природата не използва прави линии — тихо каза той.
— Определено — потвърди Йоланте. — Това е пиедесталът. Онзи, който се изравнява с всяка желязна планина и изпраща лъча зелена светлина по време на Падането.
— На него има нещо — каза Джак.
Виждаше смачкан сребрист лист, поставен върху подобния на олтар пиедестал.
— Това е термично фолио — каза Йоланте. — Каптон. Изолационен материал, използван в космическите апарати за защита от слънчевото лъчение. Пиедесталът се намира в планински район на Луната, наречен Апенини, до равнината на Морето на дъждовете, където…
— … са кацнали астронавтите от „Аполо 15“. Четвъртата лунна мисия — довърши Джак. — Хадес каза, че именно тя била важната. И тя първа е използвала лунен роувър.
— Но машините са две — каза Никой.
— Руснаците никога не са изпращали хора на Луната, но имат няколко успешни сонди и луноходи с дистанционно управление — отвърна Джак. — Явно са закарали един от луноходите си там.
— Най-вероятно по нареждане на царски агенти — добави Йоланте.
Читать дальше