Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

Намираха се в сграда, в астрономическа обсерватория, в преобърната обсерватория, която се плъзгаше надолу по планина.

И набираше скорост.

Джак погледна по дължината на сградата през широкия отвор, който доскоро беше покривът й, а сега бе най-долната й част.

— О, я стига…

През отвора можеше да види склона пред тях.

Покрит със сняг, той продължаваше стръмно още километър напред и свършваше рязко със скалист ръб над трикилометрова пропаст.

Сградата, в която се намираха, щеше да полети от отвесна скала.

И в този момент го осъзна.

Плъзгаха се прекалено бързо.

Този път нямаше да успеят да се измъкнат.

Не можеха да направят нищо, нямаше къде да скочат, не разполагаха с хитроумен начин да скалъпят някакъв парашут, който да спаси живота им.

Този път наистина бяха лишени от всякакви опции.

Джак преглътна с мъка.

Щяха да умрат.

Слушалката му изпращя.

— Джак! Джак! Чуваш ли ме? — извика глас. — Идваме от дясната ви страна! Идете до някой прозорец или врата и се пригответе да скочите!

Гласът имаше характерен акцент, който Джак познаваше отлично.

Новозеландски акцент.

Скай Монстър.

Някаква част от съзнанието на Джак се помъчи да си обясни как е възможно Скай Монстър да се е озовал тук.

Скай Монстър беше мъртъв. Беше загинал заедно с Мечо Пух, когато самолетът им беше улучен в небето недалеч от Москва и свален, докато двамата бяха в кома след звъна на камбаната и летяха на автопилот. Че той дори беше прочел техните Писма от Другата страна.

„После ще мислиш за това! “ — изкрещя умът му.

Джак се задейства.

— Всички! Насам! Бързо, бързо, бързо!

Джак си запробива път през натрошени парчетии, стигна до една врата, изрита я…

… и пред него се разкри изумителна гледка.

Хидроплан ICON А10 летеше точно до тях , бързо и ниско, като почти докосваше стръмния склон само на метри от плъзгащата се обсерватория!

Името на самолета беше изписано на фюзелажа му:

Секси принц 2

Вторият хидроплан от имението на Хадес.

И в кабината му беше Скай Монстър и изпълняваше въздушен акробатичен номер, на който бяха способни само шепа пилоти в целия свят. А до него, протегнал ръка през отворената врата на самолета, им махаше Мечо Пух!

Гледката наистина не можеше да се опише с думи.

Дванайсететажна сребриста обсерватория, плъзгаща се по планинския склон с покрива напред, носеща се към бездънна пропаст — и до нея малък хидроплан и мъж, който махаше от отворената врата на самолета.

Тъй като се плъзгаше странично, вратата се беше отворила надолу и се беше превърнала в малка платформа, на която Джак и хората му можеха да застанат.

Те стояха обърнати към Мечо Пух, който се намираше на три метра от тях. Но заради размаха на крилете на самолета вратата на Пух беше прекалено далече, за да стигнат до нея.

Мечо Пух посочи левия понтон на хидроплана.

— Хванете се за плъзгача!

Йоланте опита първа, прекрачи от вратата и се хвана за понтона. Никой я последва, после и Истън.

Блъскани от вятъра и снега, тримата се вкопчиха отчаяно в пръчките на плъзгача.

Но на него нямаше повече място.

Нямаше място за Джак.

Мечо Пух също го забеляза, погледна Джак в очите…

… и протегна едната си ръка, като с другата се държеше за рамката на вратата.

— Скачай! Ще те хвана, приятелю! — извика той.

И точно когато сградата стигна скалния ръб, запращайки сняг в пропастта под него, Джак скочи през вратата, протегнал ръка към Мечо Пух…

… и двамата се сграбчиха здраво.

Обсерваторията полетя през ръба и се понесе надолу в бездната.

Сребристата й дванайсететажна кула се отдалечаваше, ставаше все по-малка и по-малка на фона на планината около нея…

… докато малкият хидроплан продължи хоризонтално и напред с трите фигури, вкопчени в левия му плъзгач, и четвърта, висяща от лявата му врата.

Хидропланът летеше в нощното небе, окъпан в лунната светлина.

Много секунди по-късно някъде в дълбините на планинската пропаст се разнесе оглушителен трясък — обсерваторията падна на дъното й.

След десет минути хидропланът се приводни в едно планинско езеро в съседна Швейцария и спря при брега.

Всички скочиха на земята, прегърнаха Скай Монстър и му благодариха за невероятното пилотиране.

— Вие пък откъде се взехте? — попита Джак. — Нали бяхте мъртви.

— Скочихме от „Небесният воин“ малко преди ракетата да го удари — отвърна Скай Монстър.

— Познаваш ме, Джак. Винаги използвам най-добрите слушалки, когато летя — военни, напълно изолиращи. Не бяхме заспали, просто сигналът ни беше заглушен.